Skip to main content

Пиратство по балкански

Когато нашите специални служби направиха показна акция срещу незаконното споделяне на файлове в Интернет, по мрежата плъзна весел скрийншот, където се показваше как на правителствени компютри са пуснати BitTorrent клиенти.

Днес с усмивка открих, че и комшиите не са по-назад от нас 🙂

pirati.gif

kc.gov.yu = Координациони центар Србије за Косово и Метохију. Какво ли координира този център? Теглене на филми които да прожектират на косоварите? 😀

pirati2.gif

Тези пък са от Загребския университет. Вероятно дърпат филми с научна цел 🙂

Как ще ги стигнем

lev

В интернет попаднах на едно списъче – „21 причини да не искам да влизаме в Европейския Съюз“ – което ме накара да се замисля…

Преди около 15 години борбения дух на социалистическото съревнование у българина се изразяваше в спортния хъс „да ги стигнем американците“.

След време нещата се попромениха, обичта към Страната на Неограничените Възможности като че ли позатихна, особено след като без да искат бомбардираха София. Така де, уцелиха къща в Горна Баня. Нещо, което никога не бяха правили, докато бяха „врагът-империалист“.

Почнахме да се обръщаме към европейците. Тях да ги стигаме. Хем са ни по-близо, хем са по-културни някак си (не хвърлят бомби насам-натам, това си е жив признак на култура).

Станахме и едни от тях. От радост почнахме да виждаме жълти звездички на син фон. След Нова Година обаче като поизтрезняхме, видяхме, че още не сме ги стигнали.

Почнаха разни мозъци по формулата за сложна лихва да смятат как ще ги стигнем. „Цели 220 години ще ни отнеме„, викат. „А пък ЕС ще се разпадне след само 2-3, максимум 5“ – пригласят други. И добавят, че всичко е конспирация на евреите…

Аз също хванах калкулатора да смятам. Макар че съм още прост второкурсник и по макроикономика ми писаха само 5.73. Какво ми разбира главата? И все пак, понеже имам доверие само на себе си, смея да твърдя, че само за 20-30 години стандартът ни ще надмине средния за Европа, стига да не настане някоя световна икономическа криза междувременно.

Мозъците обаче прибавят втори глас към своята песен: „ама по цени България вече се изравни с ЕС! Надминахме ги даже! Скъсахме им гащите! Абе в България е по-скъпо от Люксембург напра’о!

Е, другари, понеже стана модерно да се говори как цените ни се били изравнили с европейските, и всички го заучиха наизуст – както казват даскалите „насън да ги бутнеш – ще ти го издекламират“; и понеже не съм много фен на работите, които стават прекалено модерни – ще предизвикам мозъците да ми посочат западноевропейска столица със следните цени:

  • Кило хляб: 30 цента
  • Билет за градски транспорт: 35 цента
  • Бира в заведение: под 1 EUR
  • Сандвич: под 1 EUR
  • Вход за дискотека: 1-2 EUR
  • „Гражданска отговорност“ за лек автомобил: под 100 EUR на година
  • Тристаен апартамент в централна зона: под 1000 EUR/кв.м.

Съмнявам се, че ще намерят такава. Та, кайш, в България скъпо било?
Ай стига неоправдан песимизъм. Даже кучето на Павлов не реагира толкова първосигнално…

101 Dumbest Moments in Business

Some people get paid to make important, strategic decisions for a living. Decisions that can lead to gaining or losing millions of dollars. Needless to say, these people get paid a lot. They’re supposed to have knowledge, experience, connections, resourcefulness and creativity that exceeds the abilities of the average homo sapiens.

That’s why it’s very strange to see how dumb can these guys be sometimes. This article in Business 2.0 shows some examples of extraordinary stupidity at top levels of management. Fun, eh?