Категория: Жица, брат ми!

Според експертите по маркетинг, стандартната схема за продажби е следната – потребителят се информира за продукта, прави избор, изгражда си емоционално и рационално отношение към различните марки и накрая купува.

Същите експерти казват обаче, че често се случва и обратното – първо купуваш, после търсиш информация за това, което си купил.

Това се случи и с мен наскоро. Тръгнах с идеята да си купя кабели за китара, но накрая взех и микрофон, просто защото видях че е на смешна цена и си помислих, че не е лошо да имам някакво микрофонче под ръка. На всичкото отгоре го взех онлайн по снимка, без да пипна и да видя какъв е материалът и изработката. Видях само, че е динамичен кардиоиден микрофон със XLR извод, което значи, че няма нужда от допълнително захранване, лови звук само от една посока, и може да му се сменят кабелите, т.е. точно това, което искам.

Марката е Superlux и се оказа, че има сравнително добра репутация, но тогава не знаех това. Прозвуча ми малко като китайско-кучешко име. Оказах се близо до истината – разработен и произведен е в „малкия Китай“, остров Тайван.

Противно на очакванията ми, конструкцията е от метал, а не от пластмаса. А качеството на звука е напълно приемливо – хваща всички честоти, които колоните ми могат да произведат и ушите ми могат да чуят. Като качество е предполагам не напълно еквивалентно, но близко до евтин модел микрофон на Shure (като под „евтин“ се има предвид, че струва 5 пъти повече от Superlux-а).

Абе, доволен съм.