Skip to main content

Автор: chernobyl

Малко исландски фолклор

chernobyl Вашият коментар


Докато очакваме големият брат на Еяфятлайокутл с по-простото име Катла да изригне и да е*е майката на всичко, ще ви разкажа исландската легенда, свързана с него…

И така, имало едно време една жена на име Катла. Тя била прислужница във ферма, а в свободното си време – вещица. Катла имала чифт вълшебни панталони: който обуел тези панталони, можел да тича колкото си иска, без да се уморява. Когато някой в селото изгубел някоя от овцете си, викал Катла, която тичала неуморно цял ден, докато не намери овцата.

Всяко лято исландските овчари закарват стадата високо в планината, за да не се изтощават пасищата на полето, които пък се ползват наесен. Така едно лято, докато Катла не била вкъщи, един фермер на име Барди свил панталоните й, за да събере овцете си и да ги заведе на високото. Щом се прибрала и разбрала за това, Катла много се ядосала и удавила Барди в бъчва с извара, където потънал трупът му.

С наближаването на зимата изварата намалявала и Катла всеки ден си мърморела „скоро Барди ще се покаже“. Един ден наистина открили трупа на Барди, който се показал изпод изварата. Тогава Катла обула панталоните си, качила се на планината и се хвърлила в една пропаст. Никой не я видял повече, но след изчезването й планината се разтреперала, вулканът изригнал и унищожил няколко села наоколо.

Затова когато смятат, че Катла ще изригне, исландците казват: „Скоро Барди ще се покаже“.

Оправяне на света, стъпка 1 от 52592074

chernobyl Вашият коментар

Наскоро писах какво смятам да правя с понеделниците си и вече съм готов да започна експеримента. За работата, която съм свършил този понеделник (17 май), ще получа приблизително 45 евро. Тази скромна сума реших да завъртя в сайта Kiva, който раздава микрокредити на работливи хора в бедни страни. А тук е описано кратко и ясно как работи системата: http://blog.bogomil.info/1949.

Как компютърът ми отново стана бърз

chernobyl Вашият коментар

От известно време – вече не помня откога – лаптопът ми се държеше отчайващо зле, макар че по принцип се отнасям към него с уважение и не инсталирам един милион глупости, които да го натоварват. Но нещо отнякъде го караше да забива за по минута-две когато си реши, и съответно да ми къса нервите.

Днес най-накрая реших да се разровя по-надълбоко. Изчистих доста неща от паметта, но най-важното, което направих, бе да разкарам нещо, наречено Java Quick Start. Оказа се, че това чудо периодично чегърта по диска и чете огромно количество данни. Уж би трябвало да го прави, когато системните ресурси са свободни, но при мен на практика не беше така. Може би е имало конфликт с антивирусната или просто някакъв бъг в XP, но във всеки случай всичко се оправи, щом казах на JQS, че нямам нужда от услугите му.

Това става като влезеш в Control Panel и оттам избереш Java:

Ако и вие се чудите дали да не метнете компютъра през прозореца, пробвайте първо да направите като мен – ако не помогне, поне няма да навреди.

За понеделниците и хората

chernobyl 3 коментара

За понеделниците и хората

Факт 1. Леле, съвсем го занемарих тоя блог.
Факт 2. Понеделник е гаден ден.

Според едно проучване най-много инфаркти ставали в понеделник. Според друго – най-много самоубийства. Вместо да си лежиш в леглото, трябва да ставаш рано и да започва поредната шибана седмица, и тя ще свърши чак в петък. Тъпо, а? Бачкаш и копаш за тоя дето духа.

За какво бачкаш, човече? За кутия прах за пране, който да отмие потта от всичкото бачкане. Няколко кафета, които да ти помогнат да не заспиш, докато бачкаш. По някоя мазна баничка, за да не припаднеш от глад, докато бачкаш. Малко миризлив бензин за трошката, с която отиваш на бачкане. И по някоя студена бира, с която да отпразнуваш края на работния ден. Бачкането се самоподхранва, другари и господа. И не само това: то е и като ламята от приказките – свършиш една работа, появяват се още две. По този повод си спомням една култова реплика на безделниците от покрива в „Кад порастем бичу кенгур“ (ако не си го гледал, марш да го гледаш) – „Тук съм най-рентабилен! Нямам приходи, нямам и разходи!“.

Как да е, отплеснах се. Всъщност бачкането не е чак толкова лошо, когато му се вижда краят. Нали знаете рецептата за щастие: да имаш цел пред себе си, да я виждаш, да е близо… ама в понеделник целта е далече. Почти никога нищо не свършва в понеделник. Обикновено е обратното – всичко тепърва започва. Затова понеделникът е гаден.

По тази причина реших по един ден от всяка седмица да вкарам малко смисъл в бачкането си. И най-добре този ден да е понеделник, защото от него друга полза няма. Как ще стане тая далавера със смисъла? Като не бачкам за кутия прах за пране, няколко кафета, мазна баница, миризлив бензин или студена бира. През останалите дни ще си работя за тези неща, които безспорно са нужни. А в понеделник ще давам всички пари, които изкарам, за нещо по-смислено!

Ето я процедурата: смятам колко часа съм бачкал, смятам колко ми плащат за час, и отделям тези пари за някой, който има повече нужда от тях. За някой гладен Бинго Бонго в Африка, за някое застрашено животинче в океана, за сираче в България или политически затворник в Далекостан. Няма да му се дам на този шибан ден и ще вкарам някакъв смисъл в него, някаква полза! Белким натрупам и малко положителна карма, ебати. И в Рая да ме чакат 40 девици… но и без девици, пак ще съм доволен. Пък кой знае – може и теб, хипотетични мой читателю, да те вдъхновя да направиш нещо добро с понеделниците си.

Та това е засега. В понеделник ще пиша как върви.