Безинтересните приключения на един пасажер

Голям и хубав самолет.
Небе отзад, небе отпред.
Огрян от слънчеви лъчи
летя си аз. Летиш и ти.
Посоката е “к’во ти пука”,
бял облак казва ни “Наслука!”

Обръщам се да те погледна
и виждам нещо тъй нередно:
не си до мен! Съдба проклета!
Май пак обърках самолета!

Ех, скапан мръсен самолет.
Мъгла отзад, мъгла отпред.
Запитвам се къде си ти
и някой с теб дали лети?
В посока “махам се оттука”
хвърча, но на кого му пука?

София, 8.1.13