Skip to main content

Проклятието на работническата класа

Цял ден тъпи кифли пекох
и продавах на тротоара
и така, не много леко,
малко левове изкарах.
Исках с този урожай
гаджето да изведа
някъде на чаша чай
и бисквити във града.
Ала гаджето ми рече:
„Много жега бе, не ща!“
Работата пак отече,
плаче моята душа.
Пак се чувствам като гнида!
Пак цял ден за нищо бачках!
Пак във кръчмата ще ида
да пропия всички пачки!

София, 26/7/12

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.