Skip to main content

Управлението на бездействието

Тъй като управлението на г-н Борисов явно свърши, тия дни ми стана любопитно и се заех да пробвам да измеря обективно дали то реално е било успешно или не.

Първо, смятам че за да се разбере дали България е управлявана добре или зле, не трябва да гледаме състоянието на държавата изолирано, а да го сравним със състоянието на другите държави в региона. Примерно, ако имаш растеж 10%, а всичките ти съседи – 5%, това е успех. Но ако ти имаш 10%, а съседите – 20%, това е неуспех!

За да опитам да измеря това, избрах да хвана любимия на всички икономически показател – брутния вътрешен продукт – и да го прехвърля през няколко формули.

Първо, коригираме БВП с така наречения паритет на покупателната способност. Тоест, умножаваме го с определен коефициент, който отчита нивото на цените в страната. По този начин могат да се сравняват доходите между две и повече страни, където цените са различни.

След това сравняваме въпросния коригиран БВП на България с този на целия регион – Европа и страните от бившия СССР.

Нашите добри приятели от Световната банка са пуснали за свободно ползване всички тези данни и аз трябваше само да ги дръпна и да ги вкарам в уравнението.

Полученото число показва съотношението между реалния доход на българина и средностатистическия европеец. В момента то е около 55%, тоест доходите ни са приблизително половината от средното в региона.

Взимаме това съотношение в началото на мандата на всяко правителство през последните години и го сравняваме със съотношението в края. Ако то се е увеличило, значи догонваме европейците. Ако се е намалило, значи изоставаме от тях.

Ето така се получи следната малка графика:
gov

Виждаме добре известна картинка: Костов през 1997 наследява пълен хаос и изкарва държавата от блатото. Симеон продължава добрата практика и рязко засилва темпа на развитие. Станишев кара по инерция, а при Борисов за пръв път от 15 години леко изоставаме от региона.

Важно е да отбележа, че кризата не е оправдание за това изоставане, защото данните са съотнесени към целия регион. Всички в Европа са ударени от кризата, но в последно време успяват да наваксат, докато в България възстановяването е слабо, драпаме на едно място и още не сме се върнали на нивото от „добрите времена“.

За съжаление нашите добри приятели от Световната банка още не са пуснали данни за 2012 (трябва си време, за да се сметнат тези неща). Така че евентуална актуализация на данните може да опровергае извода ми. А може да има и някакви външни фактори, които да са пречели на това правителство, и за които то да не е виновно – не знам. Така че не трябва да се вярва безрезервно на моята графика.

Но като цяло подозирам, че управлението на Борисов наистина ще бъде запомнено като управление на бездействието. Те вършеха рутинните си задачи – прибираха данъци, плащаха пенсии, разпределяха европейски субсидии, строяха пътища, балансираха бюджета. Но за разлика от всичките си предшественици, Борисов не направи нито една сериозна, голяма реформа. Просто не посмя. Всъщност въпреки имиджа си на мъжкар, като ръководител на държавата бате ви Бойко се държа доста страхливо. Най-вече от суета, разбира се – искаше всички да го харесват, но няма успешен държавник, който да е харесван от всички.

Facebook коментари:

коментара

One thought to “Управлението на бездействието”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.