Skip to main content

Управлението на бездействието – 2

Ще ви отегча пак с мъъничко цифри и графики, защото сега му е времето (обещавам да е за последно)! В последния си мислопис обобщих икономическия успех на последните няколко правителства и на основата на разни числа обвиних Бойко в 4-годишно нищоправене. Сега ми хрумна друго – „това ли е най-важното?”. Всъщност, нашият познат Дон Кихот е казал, че най-висшето благо е свободата, нали?

Затова се наех да направя паралелен анализ, този път не за салама, ами за свободата в България. И отново, тъй като сме малък народ и великите сили не ни дават много-мого да шаваме, смятам, че подходящ показател за успеха на нашите управници не е абсолютната свобода на българина, а относителната свобода, сравнена с останалите държави в региона (които на практика са подвластни на същите игри на световната сцена, от които зависим и ние).

Може ли свободата да се изрази в числа и да се сравни? Малко е субективно, но възможно. За изходни данни си избрах да ползвам индекса на Freedom House, които почти половин век всяка година за всяка страна в света изчисляват по около 100 показателя и накрая дават два индекса: за политическа свобода и гражданска свобода.

Определението им за „свобода” е взето от всеобщата декларация за правата на човека и включва обичайните му там неща:

  • Свободно участие на всеки в политическите дела;
  • Свобода за всеки да гласува на честни избори;
  • Народни представители, отговорни пред народа;
  • Свобода на словото и на вярата;
  • Свобода на сдружаване и събиране;
  • Достъп до честно и добре уредено правосъдие и върховенство на закона;
  • Обществени и икономически свободи, които включват свободна стопанска дейност и право на частна собственост.

Трябва да спомена, че Freedom House е американска организация, и макар че са формално независими, уважавани и като цяло смятани за надеждни, голяма част от финансирането им идва от правителството на САЩ. Затова може да има известни съмнения в рейтинга, който те поставят на собствената си страна („най-свободната и най-великата демокрация на света, оу йеа”), но за сметка на това смятам, че рейтингът им за България и европейските страни е напълно безпристрастен и няма причина да бъде подлаган на съмнение.

И така, вкарваме двата индекса – първо за България, после средноаритметично за всички страни в региона, изследван от Freedom House (бившия СССР и неговите сателити в Европа, сред които и България). Получава се следната графика по години:

freedom

Интересно е и да се отбележат причините, посочени за най-значителните повишения и понижения в рейтинга през последните 15 години:

„2001 – Рейтингът на политически права за България се подобрява от 2 до 1 поради последователното провеждане на свободни и честни избори, както и включването на етническа политическа партия в управляващата коалиция.”

Тук много хора веднага биха викнали – ама как така влизането на Доган във властта ще прави България по-свободна? Еми така е, драги зрители. ДПС може да са най-големите мошеници, но българските мюсюлмани ги припознават като „свои хора”. Щом са си ги избрали честно, редно е да уважаваме този избор и смятам, че като цяло е добре да се включват по-малки партии в управляващата коалиция, за да са представени интересите на всички. Чудно защо никоя партия не опита да привлече десетината процента избиратели на ДПС, а вместо това всички се обръщат към останалите 90%, които така или иначе не гласуват за тях, и им казват „дайте да бием ДПС”. Това не е демокрация, а политически театър, в който партиите се използват взаимно като плашила. Затова аз съм съгласен с положителната оценка, която американците дават на Костов, който организира изборите през 2001, и на Симеон, който пък ги спечели.

„2002 – Рейтингът на България за граждански свободи се подобрява от 3 на 2 заради продължаването на усилията за постигане на политическа, икономическа и социална среда в страната, която да съответства с европейските стандарти, подобряването на толерантността към етническите малцинства, и по-голямата отвореност към нетрадиционни религиозни групи.”

Още една бонус точка за бай ви цар!

„2008 –рейтингът на България за политически права пада от 1 до 2 поради изоставане в усилията на правителството за борба с корупцията и организираната престъпност, което накара Европейския съюз да спре значителни помощи през юли.”

Както виждаме – голям гаф за тройната коалиция. Е, парите от ЕС бяха възстановени, но структурните проблеми, които доведоха до този срам, явно още не са преодолени. Колкото и да се тупа Бойко в гърдите как бори престъпността, другарите от Freedom House – а и други експерти и политици от повечето западни страни – явно не са много убедени.

И така, това се получи, като опитах да погледна от друг ъгъл оценката на нашите скъпи управляващи през последните 15 години. И отново смятам, че може да се тълкува по същия начин: успехи на Костов и Симеон, бездействие на Станишев и Бойко. Ако и следващият кабинет се изкуши просто да кара по инерция, за да не вземе да направи без да иска някоя реформа, която да обиди някого, това може да е много зле за България.

Facebook коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.