Skip to main content

Тъжен блус (адска трагедия)

Тази сутрин се събудих,
за да пея тъжен блус
за живота тежък, труден,
пълен само с гняс и слуз…
ама ти прецака всичко!
Оф, защо лежиш до мен!
Толкоз много те обичам
и от слънце озарен
е денят ми, щом си с мене –
няма, братче, гняс и слуз.
Без кахъри и проблеми
как да пея тъжен блус?
Що си толкова прекрасна?
Що ме правиш тъй щастлив?!
Т’ва, разбираш, е ужасно!
Мен ми трябва гаден, сив,
пълен с мъка ден да тегне,
за да свиря със печал
тъй, че сълзи да се леят,
всички да им стане жал!
С теб изкуството ми секва,
в меланхолия не гния,
стон в душата не отеква,
пиша само лиготии!

Лион, 23.2.12

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.