Skip to main content

Тъжен блус (адска трагедия)

Тази сутрин се събудих,
за да пея тъжен блус
за живота тежък, труден,
пълен само с гняс и слуз…
ама ти прецака всичко!
Оф, защо лежиш до мен!
Толкоз много те обичам
и от слънце озарен
е денят ми, щом си с мене –
няма, братче, гняс и слуз.
Без кахъри и проблеми
как да пея тъжен блус?
Що си толкова прекрасна?
Що ме правиш тъй щастлив?!
Т’ва, разбираш, е ужасно!
Мен ми трябва гаден, сив,
пълен с мъка ден да тегне,
за да свиря със печал
тъй, че сълзи да се леят,
всички да им стане жал!
С теб изкуството ми секва,
в меланхолия не гния,
стон в душата не отеква,
пиша само лиготии!

Лион, 23.2.12

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.