Skip to main content

Другарят Чаушеску закусва, а за вас – малко музика

В наше време всеки си има банда и е лесно да се изгубиш сред претенциозните прически, сред етикетите „нещо-кор“, „пост-еди к’во си“, и сред дългите и зловещи имена на групи. Така че когато една тайфа талантливи музиканти решат да се съберат и да правят реге и релаксираща ска, напоени със слънцето на Южна Калифорния, си казваш „ето най-после група, на която мога просто да си пия биричката и да си танцувам.“ Тази група е Ellwood, продукт на мързеливи дни, прекарани в долината Санта Инес в Калифорния, свирейки в гаража, у дома, в плевнята и в кръчмата. Резултатът е Lost in Transition, дебютен албум на Ellwood, който излезе през юни тази година.


Поредната ми музикална зарибявка

bandbioib7.jpg
Китарист и барабанист, чиято група току-що се е разпаднала след 2 успешни албума. Студена зима в Бостън. Няма музика, бачкането е кофти, заплатата – мизерна. Тежко. Какво се прави в такава ситуация? Една от възможностите е да намериш двама холандски музиканти, с които да заминеш на турне из Европа веднага щом пукне пролет. След това да наемеш апартамент в Амстердам за 3 месеца, докато си събереш мислите и решиш какво по дяволите да правиш с живота си. И неусетно трите месеца се превръщат в 3 години… така се ражда бандата Jaya The Cat. Стилът им е приятна и оригинална смесица от реге, пънк и ска. Песните им са земни, непретенциозни, навяват спомени за истински истории и истински емоции.

Скоро излезе новият им албум – „More late night transmissions with Jaya The Cat“. Някои от песните им могат да се слушат безплатно в Reverbnation и в Myspace. А който е достатъчно заинтересован, ще знае как да си намери още 😉

Reel Big Fish и Streetlight Manifesto из Европата!

Reel Big Fish, които вече доста време са сред любимите ми групи, отново са решили да стъпят на нашия континент и да направят малко шоу. Реших, че си струва да посетя тази проява, която освен това ще съвпадне с датата на последния изпит от януарската сесия, когато си струва да се разбия (всъщност е предпоследния, но да не издребняваме) 🙂

Новият албум е издаден от независима звукозаписна компания, което означава че от групата са записвали каквото им е кеф, а не каквото им се казва. Резултатът е, че в песните им е изоставено хленченето тип „всички ме мразят“ и „животът sucks“ (което вече е досадно и банално, но още се продава), а вместо това основната тема е „хайде да си купонясваме и да се напием като животни“ (което също не е кой знае какво изкуство, но все пак е стъпка напред).

С тях пътуват и Streetlight Manifesto, които досега бях чувал само като име, но след като си дръпнах* 1-2 албума, ми харесаха страшно много. В музиката има страшно много енергия, без да се губи хармонията, а текстовете също са им страхотни и смислени.

* да, тегля музика незаконно. Защо го правя? Защото мога. Икономически казано: плащам маргиналната цена на продукта, без надценката…