Skip to main content

Работохолик

„Ех, твърде съм красив, за да работя“
пред огледалото си казвах аз.
Из къщи само се мотах по потник
и тъй си мързелувах час след час.

Пристигна висша сила, няк’во шефче,
на цялата Вселена господар
и каза: „Как тъй ти си караш кефа,
а други мъкнат плочки, тухли, вар!“

„Коват, копаят, чистят и сглобяват,
строят, орат, плевят, берат памук.
Ориз, пшеница, ечемик засяват,
извозват цели планини боклук!“

Тъй тази висша сила гневно рече
и хоп – на работа ме назначи.
Сега работя сутрин, обед, вечер
и нямам никакви почивни дни.

Работя още като се събудя,
да, цялата година, ден след ден.
Дори понякога насън се трудя,
не знам как не се чувствам уморен.

Заплата, отпуска – не съществуват,
но аз усърдно върша своя труд.
И свикнах все наоколо да чувам
„Брей, този само бачка като луд!“

А работата е да те обичам,
навсякъде да виждам твоя лик,
в съня си името ти да изричам…
Превърнах се във работохолик!

София, 26.5.2011

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.