Skip to main content

Работохолик

„Ех, твърде съм красив, за да работя“
пред огледалото си казвах аз.
Из къщи само се мотах по потник
и тъй си мързелувах час след час.

Пристигна висша сила, няк’во шефче,
на цялата Вселена господар
и каза: „Как тъй ти си караш кефа,
а други мъкнат плочки, тухли, вар!“

„Коват, копаят, чистят и сглобяват,
строят, орат, плевят, берат памук.
Ориз, пшеница, ечемик засяват,
извозват цели планини боклук!“

Тъй тази висша сила гневно рече
и хоп – на работа ме назначи.
Сега работя сутрин, обед, вечер
и нямам никакви почивни дни.

Работя още като се събудя,
да, цялата година, ден след ден.
Дори понякога насън се трудя,
не знам как не се чувствам уморен.

Заплата, отпуска – не съществуват,
но аз усърдно върша своя труд.
И свикнах все наоколо да чувам
„Брей, този само бачка като луд!“

А работата е да те обичам,
навсякъде да виждам твоя лик,
в съня си името ти да изричам…
Превърнах се във работохолик!

София, 26.5.2011

Facebook коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.