Skip to main content

Проклятието на работническата класа

Цял ден тъпи кифли пекох
и продавах на тротоара
и така, не много леко,
малко левове изкарах.
Исках с този урожай
гаджето да изведа
някъде на чаша чай
и бисквити във града.
Ала гаджето ми рече:
„Много жега бе, не ща!“
Работата пак отече,
плаче моята душа.
Пак се чувствам като гнида!
Пак цял ден за нищо бачках!
Пак във кръчмата ще ида
да пропия всички пачки!

София, 26/7/12

Facebook коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.