Skip to main content

Представителна ли е, демокрация ли е?

athens1[1] Според проучване на „Алфа Рисърч“, над 70% от българите били искали предсрочни избори.

Сигурно всеки от нас се е чудил как точно тези проучвания успяват да „уловят“ волята на народа. Нали не ходят при всеки да го питат? Говори се за „представителни извадки“, но малцина знаят откъде се вадят тези извадки и какво ги прави представителни. Разпространено е схващането, че агенциите просто си измислят проценти по поръчка, за да влияят на общественото мнение. Не е изключено, но да приемем хипотетично, че няма такива работи – как тогава стават тези магии?

Писал съм дипломна работа на подобна тема, затова мога да обясня с уравнения и формули, но това е вредно за психическото здраве на читателя. Затова ще опитам да разкажа с прости думи. Ако избереш на случаен принцип извадка от една група, разпределението на различните характеристики на елементите в тази извадка ще се доближава до разпределението в цялата група. Затова резултатите от допитванията до стотина души са близки до резултатите на избори, на които гласуват милиони. Колкото повече хора има в извадката, толкова по-точни са резултатите. Този вид статистика работи с приблизителни стойности, но въпреки това е точна наука. Това е така, защото има вероятност за грешка, но тя може да се изчисли точно. Например може да се сметне до колко хора трябва да се допиташ, за да имаш грешка максимум 5%.

По този начин, всички мнения, качества и привички дори на огромния китайски народ биха могли да се опишат сравнително точно, ако се изберат около 500 случайни китайци. Тук много важно условие е изборът наистина да бъде напълно случаен, и именно тук може да стане грешка. Ако един анкетьор например за по-лесно тръгне да разпитва хора, които живеят около офиса на агенцията, то тогава извадката не е съвсем случайна, защото ако човек живее наблизо, има по-голям шанс да попадне в нея – и оттам и резултатът се обърква.

co_13[1]

Истински случаен избор може да стане с компютри, зарчета или котки на Шрьодингер – има много начини да избереш случайни хора от списък. Има и други трикове, като например разслояване на извадката, но те са по-сложни и не са от значение за ключовата мисъл, която исках да изкажа. А тя се състои именно в това: стотина случайно избрани хора са представителни за народа. Те изразяват политическите позиции на народа в почти точна пропорция. Нещо повече, те изразяват в такава пропорция и всички останали характеристики на хората от народа: произход, местоживеене, образование, интелект, морал. Което навежда до един интересен мисловен експеримент:

Ами ако избирахме 240 народни представители чрез жребий, а не чрез избори?

Разбира се, не предлагам да пробваме нещо такова. Има твърде много проблеми, за да е приложимо в реалната политика. Но е интересна мисълта, че ако това стане – хипотетично – народните представители ще бъдат почти в унисон с волята на народа. Всяка класа, всеки тип човек ще има представител в парламента; гласът на всеки би се чувал там, така че няма да се налага хиляди „непредставени“ хора да излизаме на улицата и там да крещим исканията си. Горе-долу половината ще са мъже, половината – жени. Ще има богати, ще има и бедни. Ще има корумпирани, ще има честни и неподкупни – какъвто народа, такова му и народното събрание. Доверието или недоверието към министрите ще е еднакво в парламента и на улицата: ако едно правителство загуби народната подкрепа, то ще загуби легитимност и ще падне. Ще се разбере веднъж завинаги дали „средностатистическият“ българин е умен, честен и трудолюбив – или пък мързелив и продажен. Народът най-после ще получи управниците, които реално заслужава (за добро или за лошо), а не тези, които му се налагат от партии, олигарси и чужди сили.

Подобна система, в известен смисъл, вече съществува в някои държавни институции. Гледали сте наказателни дела в холивудските филми, нали? А знаете ли, че прословутите 12 съдебни заседателя в САЩ се избират на случаен принцип от всички граждани (макар че после има процедура, по която някои от тях може да бъдат отхвърлени)? Идеята е именно тази: да се изберат хора, представителни за народа, за да се изпълни конституционното право на всеки обвиняем да бъде „съден от равни“. Вариации на тази съдебна система съществуват и в други страни.

The_Jury_by_John_Morgan[1]

Да се върнем в родината. У нас, за да участва един човек в най-важната държавна институция – народното събрание, той (или тя) трябва дълго време целенасочено и активно да работи в тази посока и да се занимава с политика, което автоматично го поставя в една от следните категории:
– комплексиран и самовлюбен маниак, който е там, за да си начеше егото;
– пресметлив и безскрупулен тарикат, който е там, за да си уреди имотното състояние;
– безнадежден борец за справедливост, който е там, за да служи на обществото (да, според мен има и такива, макар и да са единици)

volen3[1]

Повечето българи не са нито едно от трите. Защо тогава ни представляват хора, които нямат нищо общо с нас? Пак казвам, представителната демокрация чрез жребий има и много проблеми. Представих ви този мисловен експеримент не за друго, а за да демонстрирам един факт: сегашната система със сигурност не е „представителна“, а оттам е редно да се запитаме дали изобщо може да се смята за демокрация. Това може да са отвлечени и философски въпроси, но в същото време те са свързани с реалността. България днес е в политическа криза именно заради пороци на българската „демокрация“ – манипулирани и купени гласове, както и несъвършена пропорционална система, която вкара в парламента само четири партии от типа „хвани единия, удари другия“ и остави без глас милионите българи, които не са си избирали нито една от тези четири партии.

3 thoughts to “Представителна ли е, демокрация ли е?”

  1. Здравейте,

    Много се радвам, че попаднах на вашия сайт. Доста добра тема за представителността на нашата демокрация. Интересно ми е какви са проблемите пред представителната демокрация чрез жребий според Вас? Изборната демокрация също има редица проблеми – някой са решени, а с други си живеем. Мисля си, че ако се съчетаят изборите с жребия, бихме могли да избегнем някой от недостатъците и на двете системи, а да се възползваме от предимствата. Разбира се, напълно е възможен и обратен негативен сценарии. Въпрос на дизайн.

    Поздрави,
    Делян

  2. Здравейте, прегледах вашата публикация, която е много интересна. Явно не съм открил топлата вода с моята хрумка 🙂 Разбира се, пред всеки оригинален и новаторски проект има куп проблеми. Във вашето предложение много от тези, които ми идват на ум, са решени. Другите също може би са преодолими. Затова мисля, че си заслужава темата да се популяризира и на нея да започне да се гледа сериозно. Като за начало се изкушавам да продължа да словоплетствам и да напиша още нещо, свързано с тази идея, когато имам време 🙂

  3. Би било чудесно да се пише по темата. Особено на български има съвсем малко информация. Хората все повече се отблъскват от представителната демокрация, а алтернативите, циркулиращи в общественото пространство, са стряскащи. Добре е повече хора да са наясно, че изборите не са единствения демократичен процес, пък после и да се организират по някакъв начин. Политическите партии не биха си ограничили властта от добра воля и като подарък към обикновения гражданин.

    На скоро ми подадна и бих искал да споделя този откъс от книгата на DAVID VAN REYBROUCK „Against elections“: http://www.policy-network.net/pno_detail.aspx?ID=4760&title=Against-elections

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.