Skip to main content

Перспектива

Ех, колко стилно ти превръщаш ме в едно
парче безсилно и отпуснато месо.
Стоим безсънни пак, нощта ни няма край
и сред бездънен мрак измисляме си рай.
Така е, просто е. А пък след нас… какво?
Вода под моста и изсъхнало дърво,
тъга, дистанция и празния ми джоб.
Междинна станция по пътя ми на роб.
Дойде бездумие. Разбираш? Не, нали?
Езикът чужд ми е. La vie est faite ainsi!

София, 31.7.12

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.