Skip to main content

Некои съображения относно отоплението в София

IMG_4159a С идването на зимата настъпи и чуденето дали пак да си топля стаята с парно, или пък не е по-добре да затворя вентилите и да пусна климатика, който монтирах преди две лета, за да не пукна от жега.

Малко физика. Когато със сила натъпчем газ в тясно пространство, на молекулите, които се джуркат една в друга, им става тясно и те отдават енергията си навън, за да се намали тяхното джуркане. Това ние го усещаме като временно затопляне на газа, при което той повишава температурата си, докато не отдаде излишната енергия.

Обратно, ако след това изпуснем този газ и му позволим да се разшири, молекулите отново ще започнат да „изсмукват“ топлинна енергия и газът ще се усеща като по-студен.

Затова когато се пръскаме с дезодорант, флаконът се изстудява.

На този принцип работят хладилниците и климатиците – гениални устройства, които компресират фреона, за да отдаде топлината си, после го местят на друго място, където той се разширява и поема нова топлина. Така от едната страна топлим, а от другата охлаждаме.

Всички съвременни климатици могат по този начин да пренасят топлина отвътре навън или отвън навътре. Най-хубавото в случая е, че механичната енергия, необходима за компресирането и циркулирането на фреона, е много по-малка от реално пренесената топлинна енергия. Затова климатикът, за да затопли една стая, харчи 3-4 пъти по-малко ток от обикновената електрическа печка и е едно от най-евтините средства за отопление, достъпни в България днес.

Не всичко в живота е цветя и рози – проблемът е, че тази ефективност не е постоянна, а варира в зависимост от температурата навън и вътре. Освен това, при ниски температури по външните компоненти се образува лед, който има топлоизолационни свойства и пречи на работата (в повечето устройства този проблем е решен с временно объщане на цикъла, а понякога и с електрически нагреватели). В крайна сметка това означава, че отоплението с климатик върши работа до определена температура навън. Колкото по-качествен и скъп е климатикът, толкова по-ниска е тази температурна граница. Най-евтините едвам работят под нулата, а най-скъпите се справят и до -20 градуса навън.

При това положение моето мнение е, че всеки трябва да се топли или с климатик, или с камина, за да не дава стотици левове на вятъра. Според тази таблица, обикновените климатици излизат най-евтино, наред с дървата за огрев и термопомпените системи (които са страхотни, но са скъпа инвестиция). В зависимост от големината на стаята, изложението и изолацията, може да е по-изгодно да се ползва по-скъп модел, който да топли сам, или по-евтин, на който да се „помага“ с парно и печки – важно е човек да седне и да си направи сметките, а ако му е трудно – да се консултира с доверен специалист.

Facebook коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.