Skip to main content

Естрадна песен


Хора и улици, град като град,
сребърни ята над нас кръжат,
пристанищата са пустинно тихи.
Къде останахте, чудни вечери
на двайсет километра от Бургас?
Живеем спокойно, разумно и просто,
остаряваме бавно, неусетно почти
и не мога да видя най-добрите очи,
но морето в мен остава
и една тишина…
Налей ми чаша старо вино,
момче, не ме гледай така…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.