Skip to main content

Смисълът

Тихо се сипе белият сняг.
Работници ходят на работа пак.
Сега сме във криза. После – възход.
После – рецесия. Накрая к’во? Гроб.
Робство, война, свобода, диктатура,
строеж, петилетка, инфраструкту̀ра.
Пиянство и трезвеност, глупост и мисъл,
и всичко това е лишено от смисъл.
Всеки се смята за много отворен,
но Господ днес стана с гъза си нагоре,
излезе на своя панелен балкон,
събу своя стар опетнен панталон
и жълто потече над всички глави,
а те си помислиха просто: „Уви.“
Решиха: „Тук има някаква цел,
конспирация, заговор, даже картел,
някакъв план на вселенско ниво,
епична борба между зло и добро.“
Но аз зная – всичко това бе случайно,
лишено от ритъм, лишено от тайни.
И мислех, че няма друг толкова дзен,
живота разбрал точно колкото мен.
Не щеш ли… яви се такъв индивид.
Извадих късмет, тъй нали, един вид.
Логично – завчас в индивида се влюбих.
Логично – завчас индивида изгубих.
„Какво от това?“ – блесна в мен бодра мисъл.
„Така и така няма никакъв смисъл.“

Братислава, 19.1.2010

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.