За понеделниците и хората
Факт 1. Леле, съвсем го занемарих тоя блог.
Факт 2. Понеделник е гаден ден.
Според едно проучване най-много инфаркти ставали в понеделник. Според друго – най-много самоубийства. Вместо да си лежиш в леглото, трябва да ставаш рано и да започва поредната шибана седмица, и тя ще свърши чак в петък. Тъпо, а? Бачкаш и копаш за тоя дето духа.
За какво бачкаш, човече? За кутия прах за пране, който да отмие потта от всичкото бачкане. Няколко кафета, които да ти помогнат да не заспиш, докато бачкаш. По някоя мазна баничка, за да не припаднеш от глад, докато бачкаш. Малко миризлив бензин за трошката, с която отиваш на бачкане. И по някоя студена бира, с която да отпразнуваш края на работния ден. Бачкането се самоподхранва, другари и господа. И не само това: то е и като ламята от приказките – свършиш една работа, появяват се още две. По този повод си спомням една култова реплика на безделниците от покрива в „Кад порастем бичу кенгур“ (ако не си го гледал, марш да го гледаш) – „Тук съм най-рентабилен! Нямам приходи, нямам и разходи!“.
Как да е, отплеснах се. Всъщност бачкането не е чак толкова лошо, когато му се вижда краят. Нали знаете рецептата за щастие: да имаш цел пред себе си, да я виждаш, да е близо… ама в понеделник целта е далече. Почти никога нищо не свършва в понеделник. Обикновено е обратното – всичко тепърва започва. Затова понеделникът е гаден.
По тази причина реших по един ден от всяка седмица да вкарам малко смисъл в бачкането си. И най-добре този ден да е понеделник, защото от него друга полза няма. Как ще стане тая далавера със смисъла? Като не бачкам за кутия прах за пране, няколко кафета, мазна баница, миризлив бензин или студена бира. През останалите дни ще си работя за тези неща, които безспорно са нужни. А в понеделник ще давам всички пари, които изкарам, за нещо по-смислено!
Ето я процедурата: смятам колко часа съм бачкал, смятам колко ми плащат за час, и отделям тези пари за някой, който има повече нужда от тях. За някой гладен Бинго Бонго в Африка, за някое застрашено животинче в океана, за сираче в България или политически затворник в Далекостан. Няма да му се дам на този шибан ден и ще вкарам някакъв смисъл в него, някаква полза! Белким натрупам и малко положителна карма, ебати. И в Рая да ме чакат 40 девици… но и без девици, пак ще съм доволен. Пък кой знае – може и теб, хипотетични мой читателю, да те вдъхновя да направиш нещо добро с понеделниците си.
Та това е засега. В понеделник ще пиша как върви.
