Skip to main content

eBay: как да спестим възможно най-много пари

В последно време често ми се случва да си купя някоя и друга употребявана джаджа от добрата стара Англия, защото тук просто не може да се намери или е безбожно скъпа. С времето успях да си изработя стратегия за пазаруване от eBay, която смятам за доста успешна и която бих искал да споделя с вас.

Защо на старо?

Има продукти, които на практика не се износват (освен на външен вид) и могат да работят десетки години без проблеми. Това важи особено за електрониката. В последната година съм купувал употребявани китарни ефекти, WiFi рутер, фотоапарат – подобни продукти, особено ако са от надеждна марка, могат да бъдат ползвани дълго, дълго време. А дефектите при производството обикновено се проявяват в първите дни, така че ако продуктът е в изправност, можете да сте сигурни, че ще си остане така – няма нужда да разчитате на гаранция от производителя. Разбира се, възможно е да попаднете на недобросъвестен продавач, но на мен не ми се е случвало никога, а пък eBay има рейтинг система и допълнителни мерки за защита на купувача.

По този начин можем да получим напълно качествен продукт на значително по-ниска цена, отколкото ако си го купим нов от магазина.

Защо от чужбина?

Защото пазарът в България е малък и търговците са принудени да си изкарват хляба с висока надценка, а не с висок оборот. На големите, богати пазари в Западна Европа и САЩ се продават много по-големи обеми стока и затова търговците могат да си позволят да намалят надценката (и го правят, за да не ги издуха конкуренцията).
Пазарът на нови стоки влияе и върху пазара на употребявани стоки – ако цената в магазина е по-ниска, цената на старо също ще е по-ниска. Така често излиза по-изгодно да си купиш нещо от чужбина и да му платиш доставката, вместо да го търсиш в България.

Защо от Великобритания?

uk-flag[1] Както казах, обикновено пазарувам от ebay.co.uk по няколко причини:

  • Великобритания е страна от Европейския съюз, тоест ако получавате пратка оттам, тя не минава през митница. Така избягвате всякакви разправии с митническата бюрокрация, а те са нещо много тегаво, по-добре да не си ги причинявате.
  • Великобритания е много голям пазар, а по-горе ви обясних защо големият пазар дърпа цените надолу.
  • Там говорят английски, което лично за мен е плюс, защото разбирам езика добре и мога да се ориентирам в обявите и да общувам свободно с продавачите.
  • Има фирми, които ви позволяват да си направите „виртуален адрес” в Англия, където да получавате стоките си и да ви ги препращат у дома в България. По този начин избягвате да рискувате да се занимавате с пощите, а и получавате достъп до повече стоки, защото много продавачи не искат да изпращат в чужда страна. Аз лично ползвам услугите на donesimi.com, на които искам да направя малко безплатна реклама тук, защото съм много доволен от тях и смятам, че предлагат най-доброто съотношение цена/качество на услугата.
  • Пазаруването от Острова има само един дребен недостатък за някои стоки – както знаете, там ползват различен тип контакти. Та ако ще си купувате нещо с щепсел, ще ви трябва преходник, който обаче лесно се намира и струва само няколко лева.

    1. Избор на продукт

    Разбира се, за да си купите нещо, първо трябва да знаете какво точно искате. Пример: наскоро реших, че ми трябва нов, качествен фотоапарат, от марка с добра репутация, със сменяема оптика, богат набор от аксесоари на пазара, възможност за ръчен контрол върху всички настройки и сензор с еди-колко си мегапиксела и еди-каква си чувствителност. Дни наред четох ревюта, зяпах снимки, сравнявах параметри и тъй нататък, и накрая се спрях на Canon EOS 550D.

    2. Ново или старо?

    Първо е добре да видим каква е цената за чисто нов продукт. Затова отиваме на ebay.co.uk и в полето за търсене въвеждаме това, което ни трябва. Натискаме „Search”.

    1

    Получаваме страница с резултати. Тъй като в търсенето често излизат разни аксесоари и други свързани продукти, добре е да ограничим търсенето по категория, като изберем съответната категория от списъка вляво (в случая – “Digital cameras”).

    2

    След това ограничаваме още повече търсенето, като избираме филтъра: „Condition: New”, “Buying formats: Buy it now” и „Location: UK only” (последното – за да не виждаме стоки от другия край на света, на които им отнема месец да пристигнат, и които, както споменах по-горе, трябва да минат през митница).

    3

    За да видим най-евтиното предложение, при подреждането на обявите избираме „Price: lowest first”.

    4

    Ако това предложение е по-евтино от цената в България, и ако ни се струва достатъчно изгодно, то може направо да изберем офертата и да не се занимаваме с наддаване за употребявани стоки. В такъв случай нашето приключение приключва дотук. Но ако искаме да спестим още пари, продължаваме нататък…

    3. Определяне на пазарната цена

    Ако нашият продукт е достатъчно масов, то е сигурно, че ще намерим многобройни търгове за употребявани бройки. При много наддавания в eBay спечелилият търга плаща повече от реалната пазарна цена, защото няма необходимия опит или нужното търпение. А за да видим каква е реалната цена, трябва да погледнем вече приключилите търгове.

    Затова повтаряме търсенето, но този път включваме други филтри – „Auctions only” и “Completed listings”. Отново подреждаме по цена.

    5

    При успешно приключила продажба цената се изписва в зелено, затова игнорираме обявите, където тя излиза в червено. Останалите преглеждаме внимателно. Най-отгоре вероятно ще излязат обяви за продукти, които имат нужда от поправка – игнорираме и тях. Първата в списъка успешно продадена стока без значителни дефекти определя най-ниската пазарна цена.
    Към тази цена е разумно да добавим малко отгоре (например ако избраната от нас цена е £300, бихме могли да наддаваме до £320).

    4. Наддаване

    И така, вече имаме голямо предимство: знаем точно какво искаме и колко сме готови да платим за него. Повечето от купувачите в eBay не могат да се похвалят с това. По тази причина, както вече казах, при наддаването понякога те губят търпение и надуват цените над естествения им минимум.

    Сега най-после можем да потърсим обяви, където да се включим като потенциални купувачи. Пускаме поредно търсене, този път – с филтър по цена (въвеждаме в съответното поле максималната цена, която сме си определили). При сортирането пък избираме „Time: ending soonest”, за да видим първо търговете, които приключват в близките часове и дни.

    6

    Не обръщайте внимание на моментната цена в наддаването – тя така или иначе е временна. Важното е да не превишава предварително избраната граница.

    И така, бихме могли да изберем първата обява в списъка (отново е важно да видим дали продуктът няма дефекти) и веднага да подадем заявка за нашата максимална цена – по този начин сайтът автоматично ще наддава вместо нас, освен ако цената не премине избраната граница. Но по този начин даваме на другите участници в търга сигнал за намеренията си, което намалява нашето предимство, което току-що описах. Затова е по-разумно да запазим линк към избраната обява, след което да си запишем деня и часа, когато търгът приключва (внимавайте за часовата разлика между София и Лондон!) и да подадем същата заявка, но в последните секунди.

    Така ако имаме късмет, ще успеем да купим това, което ни трябва, на предварително определената ниска цена, или дори по-евтино!

    Но ако междувременно наддаването по обявата премине нашата пределна граница, просто повтаряме търсенето и си избираме друга обява.

    Процедурата ми е дълга и педантична (алкохолът и икономическото образование не прощават!), но обикновено си струва. Ако искате – пробвайте, и ако действително спестите малко от вашите пари, честно заработени с кръв, пот и сълзи… може да черпите една бира 🙂

Синият Интернет и безсънните нощи

250px-Hot_metalwork[1] Както знаем, ако сме си учили по физика в гимназията, всяко топло тяло излъчва енергия под формата на електромагнитни вълни. В зависимост от температурата преобладават по-дълги или по-къси вълни. И ако тялото е много топло, то започва да излъчва достатъчно енергия в спектъра на видимата светлина и ние можем да видим как то се нажежава до червено, а после и до бяло. Затова слънцето свети – защото там е много жега!

Тия приказки за физиката ви ги разказвам, за да ви обясня с какво се различават от слънцето разните осветителни тела, с които сме свикнали – огъня, свещта, стандартната електрическа крушка. Всички тези неща светят, защото топлят. Но те далеч не са чак толкова горещи, колкото слънцето. Затова излъчват вълни с по-ниска честота, които ние виждаме като леко жълтеникава светлина. За разлика от тях, дневната светлина съдържа повече синьо в себе си – погледнете небето и ще видите колко много е това синьо…

sun-in-blue-sky[1] Пък се оказва, че синята светлина е основният фактор, по който животинските организми си сверяват часовника. И понеже ние сме си баш животни, нашият организъм също разчита на синия цвят, за да различи деня от нощта. Когато синьото изчезне, започваме да произвеждаме разни приспиващи хормони. Когато синьото се появи, се разбуждаме.

Работата е там, че екраните на съвременните компютри, телефони, телевизори и таблети излъчват светлина, близка по състав до слънчевата. Когато ги ползваме вечер, можем да видим синкавия им блясък. Цветът на тези екрани пречи на организма да се подготви за сън. Затова не е хубаво да киснеш в Интернет преди лягане – после като си легнеш, има риск да се въртиш около час, преди най-накрая да заспиш.

flux-shot[1] И тук идва на помощ една проста и гениална програмка, наречена f.lux. Тази програмка след залез слънце автоматично пренастройва цветовете на екрана към по-нормалния „вечерен” жълтеникав нюанс. В първите 1-2 минути изглежда леко странно, но окото бързо привиква към новия цвят и можеш да си ползваш компютъра без проблем.

От известно време ползвам тази програмка и съм доста доволен. За да си предпазите очите от изморяване и да не си нарушавате съня, може и вие да опитате f.lux за Windows, Mac, Linux или iPhone/iPad.

Сладки сънища! =)

Наистина, защо мрънкаме?

Най-нещастното място на света. Графика: The Economist
Съотношение щастие/богатство в света. Графика: The Economist

В последните дни двама мои приятели – Белият зъб и Вая – се опитаха да намерят отговора на един въпрос – защо хората около нас толкова мрънкат, защо им липсват амбиции и оптимизъм, и докога ще е така? Затова опитах и аз да помисля по темата и да си кажа моите две думи.

Не е трудно да забележиш, че българският народ е един от най-мрънкащите в света. Потвърждават го и американски учени. Само дето обективни причини за всичкото ни нещастие и пораженческо мислене няма. По мое мнение досега всеки анализ, който е търсил такива, се е провалял. Ние сме недоволни, но не защото живеем чак толкова зле. Недоволни сме, защото културата ни го изисква.

Ще ви дам един пример. Преди два месеца се разбра, че в Бобошево някой е спечелил почти 5 милиона лева от тотото. И първата реакция на всички – мои близки, познати, както и случайни граждани по телевизията – беше да кажат „по-добре да не се знае кой е, защото иначе ще му се случи нещо лошо, ще му вземат парите“ и тъй нататък. И лошото е, че май са прави. Видяхте ли докъде я докарахме? В нашата страна дори един милионер не може да се похвали публично със своя късмет, защото ще се намери някой да унищожи успеха му.

Затова мрънкаме, приятели. Българското мрънкане е предпазна реакция, самозащита срещу завистта, с която сме се пропили. Мрънкаме не защото сме зле, а за да не вземе някой да разбере, че сме добре. За разлика от други, по-развити общества, у нас всеки умен и съобразителен човек, който е постигнал голям успех в живота си, нарочно стои настрана от светлината на прожекторите и умишлено избягва публичност. Изключение правят някои прости и комплексирани „звезди“, „бизнесмени“, „лидери“ и подобни, които не осъзнават това и се тупат в гърдите колко са велики – но точно затова техният успех не трае дълго.

smile-happy-yellow-face[1]

Това е причината да мисля, че в своя зародиш всичките приказки за нещастие, тежък живот и безизходица са просто една фасада, която има за цел да прикрие и предпази вътрешното удовлетворение и оптимизма у нас. Само че има един проблем: човек не може да носи маска дълго време, защото маската започва да му става неудобна. Затова с времето ние започваме да се срастваме с маските си, започваме сами да си вярваме на историите и ставаме все по-убедени в своето мрънкане, докато не убием собственоръчно амбицията, самочувствието и ценностите у себе си.

Затова моята молба и съвет към вас е: рискувайте! Разбийте фасадата! Покажете на всички своите успехи! Похвалете чуждите и ги използвайте за вдъхновение! Направете нещо, с което да се гордеете! Изровете някоя забравена мечта и започнете да я преследвате! Действайте, ебати! Стига сте мрънкали!

Добре дошли в 2013

Ето на, стана време да напиша и аз дежурната ЧеНеГе статийка, па макар и с десетина дни закъснение (съжалявам, понякога изтрезняването отнема повече време)! Пожелавам ви да прекарате цялата година в самоусъвършенстване (баси дългата дума!), защото ако човек е стигнал до самоусъвършенстването, значи вече си има всичко останало.

Пък аз лично се хванах да усъвършенствам малко този блог. Ще се старая и да му обръщам повече внимание, за да стане по-интересен за четене. Обещавам! Като начало вкарах старите статии в ред, тоест изтрих някои от по-големите глупости, а останалото маркирах с малко по-смислени категории и тагове, за да се ориентират по-лесно и тримата ми читатели 🙂