Skip to main content

4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 5: Дойчланд юбер алес

Последният ден в Нови Сад започна приятно, лежерно и слънчево. Все повече от гостите на къмпинга изпитваха проблеми с ранобудещото слънце, а вероятно и с махмурлука, затова търсеха спасение под големия ламаринен навес, който предлагаше повече прохлада в сравнение с палатките. Затова и навесът заприлича на лазарет…

WP_20140713_056

Ние обаче си бяхме свежи като краставички, като изключим симптомите на обикновен мързел. Затова и денят ни продължи със следобедна разходка по дунавския бряг и безгрижна дрямка по полянките до него. Полянките бяха и обект на безцелно зяпане, което доведе до намирането на известен брой четирилистни детелини.

2014-07-13-1167

Както и в белградския епизод, ранната вечер пък се проведе по схемата „футбол + плескавица“.

Този път мачът обаче не беше какъв да е, а финал на световното, така че намирането на правилната кръчма се оказа една идея по-трудно. Въпреки това всеки знае, че на Балканите човек никога не е далече от питейно заведение, подходящо за неговите нужди, така че успяхме да намерим заведение, което да отговаря на почти всички критерии: телевизор, свободна маса, нелоша атмосфера, бира и прилични цени.

Защо „почти“? Защото се оказа, че местенцето няма кухня, а всички бяхме гладни. Никакъв проблем за сръбската ресторантьорска индустрия! Хората направо ни предложиха да си поръчваме от съседния ресторант, въпреки че – доколкото ми се стори – той нямаше нищо общо с бара, където бяхме седнали. Комшиите им, съответно, също нямаха никакви възражения и в крайна сметка келнерът от другото заведение от време на време прескачаше и донасяше по нещо, докато масата не се напълни с чинии до краен предел. Някои стигнаха дотам, че си поръчаха върхът на месоядството – огромна плескавица с бекон, аз пък нещо не се чувствах в кондиция за тежки храни, та се задоволих с някакви скромни гъби с ориз.

Germany_and_Argentina_face_off_in_the_final_of_the_World_Cup_2014_-2014-07-13_(45)

Ядене, пиене и мачле – какво повече му трябва на човек? Музика за душата, разбира се. Като цяло моето лично присъствие на фестивала в неделя се изчерпа със Suede – може би едно от най-известните имена в този ден. Както ги описах на една от нашите спътнички, те са липсващото звено между глем рока и брит попа. Въпреки, че мачът леко се проточи с продължения, този път не закъсняхме. Абе всъщност закъсняхме си, но само с около 30 секунди – освен първите акорди, си чухме всичко.

Suede, както установих, по моето скромно мнение звучат по-добре на живо. Предполагам, че много хора си имат поне една такава банда, която им е любима, но понякога на запис им се струва някак прекалено шлифована, а на концерт звученето, макар да е професионално и пипнато отвсякъде, все пак е една идея по-сурово и… абе с повече рок. Музика с камъни в нея, както пише другаря Пратчет.

И така – със Suede, четири бири и прощална разходка из любимата крепост завърши моето лично присъствие на EXIT 2014. Някои останаха и до по-късно, но пуста далновидност и перспективно мислене – идеята че на другия ден ни чакат 10 часа шофиране до Черна Гора не ми даваше мира и предпочетох да се оттегля в палатката си рано-рано (едва в 3 сутринта).

4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 4: още музика!

12 юли беше хубав ден, водата спря да се лее от небето, калта в Петроварадин изсъхна и широките маси продължиха да пият, да пеят и да се веселят. В тази пращулка ще приложа няколко клипчета за доказателство 🙂

Сутринта и следобедът преминаха отново в безгрижно размотаване, включващо разходки, хапване, пийване и обичайните неща, като в крайна сметка пак пропуснахме първите концерти за деня, както явно става винаги.

Затова не видяхме на живо тези симпатични виолончелисти, които вероятно много от вас вече познават благодарение на Интернет:

За сметка на това пристигнахме навреме за сета на Деймън Олбърн, известен като основната движеща сила зад брит-рок легендите Blur, по-късно – като основната движеща сила зад свежата и оригинална анимирана група Gorillaz. В момента той се занимава със солови проекти, като на сцената на EXIT наблегна на тях, но изпълни и по едно от старите си славни парчета. Като цяло успя да ни отнесе главите някъде в небесата и единодушно се съгласихме, че този човек има много голямо его, но с основание – и му се получава 🙂

За край ще приложа нещо по-некомерсиално и ебавателно, което лично аз проспах, но няколко от моите другари са видели. Още от началото някои имена в програмата ни се сториха доста забавни, сред които най-весело звучеше „Двадесеторица“ и се чудехме дали наистина са 20 на брой. Е, оказа се, че са си точно толкова – по описания на очевидци, приличат на неуспял футболен отбор, който е започнал да се занимава с веселяшка и майтапчийска музика. На такива фестивали винаги си заслужава да чуеш и нещо местно, след като си задоволил мерака си да видиш хедлайнърите.

4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 3: велика киша

Здравият сън приключи с първите лъчи на августовското слънце, защото както знае всеки къмпингар, появи ли се пряка слънчева светлина, палатката се превръща в парник и нормалните хора не могат да спят в нея. Тъй като не съм нормален човек обаче, аз имам навика да се излежавам невъзмутимо вътре до към 10 сутринта, като междувременно се мариновам в собствена пот. Какво пък, има душове.

В това отношение къмпингът на EXIT беше оборудван. Душове – бол, и то с топла вода. След сутрешния тоалет открих, че и в други отношения инфраструктурата е на световно равнище – до поляната имаше голям супермаркет, а през една пряка – цял търговски център (или мол, за феновете на английските чуждици).

Супермаркетът, разбира се, за тези четири дни реализира невиждан оборот от пълчищата фестивални туристи в непосредствена близост. За щастие явно бяха организирали добре и доставките, защото бирата не свърши, както и другите консумативи от първа необходимост – хляб, консерви и тъй нататък. Така, типично по палаткаджийски, закусихме филии със сръбски айвар (вкусен!) и сръбски пастет (вкусен!) и се запътихме към търговския център (или мол, за феновете на английските чуждици), за да решим и проблема с комуникациите.

Съвет за хора, пътуващи в Сърбия с компания: в един момент ще ви писне да се мотаете навсякъде заедно, затова си вземете местни SIM карти, че да държите връзка, като се пръснете по различни посоки. За роуминг извън ЕС нашите оператори режат глави (цените са от порядъка на „левче за SMS“). Абсолютно всички сръбски оператори пък имат приятна промоция за нови клиенти с предплатени карти: първата седмица имате неограничени обаждания, SMS и интернет. Добре де, не съвсем неограничени, но всички оферти са от рода на 1000 минути и 1000 MB, т.е. повече, отколкото ще ви трябват. Само че обикновено промоцията трябва да се активира специално с някакъв SMS или обаждане в центъра за клиенти, така че питайте, като си купувате картата. Цената за самата карта се равнява на около 5 лв.

От разходката из центъра на Нови Сад също останах с добри впечатления. Много хубав и приятен град, с чиста и оживена пешеходна зона в центъра. Голямо впечатление (поне на мен) прави религиозната архитектура – в малкия градски център на много близко растояние видяхме две православни църкви и католическа катедрала, а една сграда, която отдалече помислихме за поредната църква, се оказа голяма и хубава синагога (разположена, разбира се, на улица „Еврейска“).

След дълга и хубава разходка огладняхме и по пътя си харесахме някакво ресторантче – всъщност главната причина да си го харесаме беше, че няколко интернет-маниаци в абстиненция видяха надписа „free wifi“. И тъкмо се бяхме приготвили за поредната сръбска кръчма с всичките му плескавици, но за всеобща изненада това нещо се оказа китайски ресторант, макар че по нищо не му личеше – нямаше нито дракони, нито китайски фенери, нито йероглифи, нито изобщо някакви китайци:

2518_Kineski%20zmaj9[1]

Чак като ни донесоха менюто, осъзнахме, че ресторантът се казва „кинески змай“ и повечето ястия бяха някакви китайски неща. За съжаление, за разлика от нашите китайски ресторанти, порциите бяха малки, а цените – солени. Хапнахме малко китайска супа и ориз и се запътихме към къмпинга да си осигурим десерт от хляб и лютеница.

Тъкмо навреме, защото небето се смрачаваше и се канеше, както казват метеоролозите, да „превали и прегърми“. Затова се пльоснах в палатката с идеята да дремна за половин час, докато си превали. Къде ти! Ситният дъжд не спря да капе с часове, като от време на време ни дразнеше, като отслабваше и аха-аха да спре, но после се завръщаше с нова сила. Цял следобед и цяла вечер нямаше как да мръднем наникъде, ако не искаме да се измокрим до кости, затова вместо да посетим фестивала от рано-рано, се сгушихме в най-голямата палатка да играем Dixit, докато спре дъжда. (Ако не знаете какво е Dixit, питайте чичо Гугъл – много е добро!)

Въпреки дъжда оцеляхме, но не успяхме да чуем как Глория Гейнър пее „I will survive“, защото от всичкото киснене и чакане отново стигнахме до крепостта чак след полунощ (заедно с повечето други хора от къмпинга). Първо опитахме да стигнем с автобус, но се оказа безмислено начинание, защото всичките бяха препълнени с весела пияна младеж от цяла Европа. После си хванахме такси, което също се оказа безмислено начинание, защото мостът беше задръстен от коли и предпочетохме да слезем по-рано и да минем половината път пеша.

Все пак се добрахме до фестивала и използвахме случая да си направим голяма разходка из цялата крепост, за да видим (и чуем) всички сцени. Само дето цялата крепост беше покрита с онази мека речна почва, която при по-солидно напояване става на толкова хлъзгава кал, че се чувстваш все едно ходиш с гуменки по сняг. Някои по-стръмни пътеки бяха на практика невъзможни за изкачване, особено когато се движиш заедно с тълпата, защото рискуваш или да се хлъзнеш и да се пльоснеш в калта, или човекът пред теб, зад теб или до теб да се хлъзне и да те повлече пак там. Сърбите обаче му бяха хванали цаката: стюардите подаваха ръка на всеки и просто го издърпваха. Макар че по мое скромно мнение щеше да е по-просто да нахвърлят няколко тона чакъл.

60953-exit-festival-2014-petak-076[1]

Ушите ни доловиха част от сета на Rudimental и руските металяги Arkona, минахме през облак от конопен дим, където трябваше да е реге сцената, и накрая се установихме на така наречената фюжън сцена, защото Asian Dub Foundation най-много ни харесаха от всичко. За съжаление по средата на концерта се появи някакъв проблем с техниката и се наложи да прекъснат по-рано, но и това, което чухме, си заслужаваше.

910x630_Asian_Dub[1]

Обиколката продължи и в крайна сметка сред бири, музика, сладки приказки и зяпане на интересни хора пак откарахме до към 2-3 през нощта, след което с помощта на раздрънкания и препълнен, но весел автобус на градския транспорт, който вървеше цяла нощ, се отправихме на заслужен сън.

4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден 2½: фестивално настроение

exit-day1 Разбира се, организаторите се бяха постарали да включат интересни имена още от първия ден. Макар и може би не толкова силна като някои минали години (поне от моята „рокаджийска“ гледна точка), програмата на EXIT 2014 беше от обичайния тип „за всекиго по нещо“ си струваше всеки даден лев, че и повече.

За съжаление обаче дългото чакане на опашки, разпъване на палатки и умората ни попречиха да хванем всичко от първия ден. Запътихме се към крепостта, която се намираше на 20-30 минути пеша, чак след полунощ. Оттам се дочуваха отзвуци от някакви 90-тарски ретро поп хитове (после се сетих, че това трябва да са били Pet Shop Boys).

Вече бяхме изпуснали нашите хора от Оратница, но те така или иначе цял месец репетираха пред Народния театър, така че ги бяхме чували много пъти. На мен ми се искаше да чуя и Stromae, нещо сравнително свежо и смислено в блатото на съвременната популярна музика, макар че думичка не вдявам от езика му. Е, не успях. Изпуснахме и The Afghan Whigs, другата група от първия ден, която ме интересуваше доста.

За сметка на това пристигнахме навреме за Dub FX. Явно беше ден, в който ни върви на австралийци 🙂 самият той се оказа изключително позитивен пич (както и очаквах – все пак си прави всичко сам, без продуценти и лейбъли, по улиците на Европа с няколко електронни ефекта и глас) и създаде весело настроение, въпреки че пръскаше дъждец, а публиката беше оредяла. После от моя приятел Youtube научих, че на предния ден е направил изпълнение и на улицата в града. Пич, както казах.

На входа на фестивала организацията беше доста по-добра, отколкото на къмпинга. Чакането на опашка беше минимално въпреки огромния наплив. Единствената несгода беше, че за пребъркване и проверка на багажа жените и „мушкарците“ трябваше да се редят в двата противоположни края и всички двойки и компании да се разделят, а после след влизане да се изчакват и търсят.

Въпросът с пиенето беше решен, както вече е стандартно по такива големи фестивали – със специални карти, в които зареждаш пари и после си купуваш бирички, без да ровиш за пари и да чакаш ресто. Което действително страшно много намалява опашките. Самите бири бяха Туборгчета, количеството май не стигаше 500 мл, а беше по към 400, а цената беше „фестивална“, но не безбожна – малко над 3 лева, така че си пиехме, без да се стискаме. Като говорим за стискане – и тоалетните бяха достатъчно. Изобщо, организация на световно равнище.

И така, четвъртък премина в петък, някои от компанията вече бяха дали фира и се бяха прибрали, а когато мина 3 сутринта, и останалите ги последвахме, маневрирайки по улиците между хубавите сръбкини, които продаваха на западняците шотове с ракия. В самия къмпинг беше тихо, спокойно и прохладно, прекрасно за здрав сън.

Следва продължение (пак)