Skip to main content

Случайни случки от шантава държава

fotografie di cinema regali di natale (34)

Милано, сутрин. Двуетажна къщичка на края на града. Пощальон на мотопедче спира и пъха нещо в кутията.
Горе на прозореца се показва баба:
– ОТ КОГО ЕЕЕ?
– ТЕЛЕКОМ, ГОСПОЖО!
– КОЙ??
– СМЕТКАТА ЗА ТЕЛЕФОНА!
– АА, ДОБРЕЕЕ!

***

Милано, вечер. Метрото спира на станцията, хората се качват, вратите се затварят… почти.
Вратите се отварят.
Вратите се затварят… почти.
Вратите се отварят.
Вратите се затварят… почти.
Включва се интеркомът: динг-донг!
„ЩЕ МЕ ОСТАВИТЕ ЛИ ДА ПОТЕГЛЯ БЕ, МАМА МУ СТАРА!”
Вратите се затварят… съвсем.
Влакът тръгва.
След десет секунди пак се включва интеркомът: динг-донг!
„Напомняме на уважаемите пътници, че е забранено да възпрепятстват затварянето на вратите!”

Размисли за PR-а в държавните фирми

bdj Големите държавни фирми са особени с това, че при тях в управлението има колкото стопанство, толкова и политика. Защо? Просто така. Когато нещо е държавно, няма как да не бъде намесена политиката, нали?

Човек може да се запита – не би ли било логично тогава тези фирми да държат на имиджа си много повече от частните? Все пак там, където има политика, трябва да има и лъскава фасада (без значение какво се крие отдолу). Странно, но явно не е така, поне в България.

Държавното дружество, което ме наведе на тези мисли, е известният мастодонт, един от най-големите работодатели в България, „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. След всичкия шум, който се вдигна около тях през последните дни, не спира да ме гложди въпросът „Абе тия имат ли някакво понятие от връзки с обществеността?“

Въпросът е реторичен, не отговаряйте!

в общественото мнение БДЖ не спира да трупа черни точки. Въпреки че железопътният транспорт статистически си остава по-сигурен от автомобилния, поредицата от аварии и катастрофи бяха поети и раздухани от журналистите, роди се и ново значение на абревиатурата – „Боже, Докарай ме Жив“. Всякаква искрица положителна мисъл за пътуването с влак беше потушена от безброй неуредици и новини за технически проблеми и закъснения.

Разбира се, в БДЖ лошите новини преобладават и именно това е най-голямото предизвикателство за PR специалистите. С добри новини е лесно да се работи. Но как да постъпиш, когато трябва да комуникираш с обществото на неприятна тема?

В дните след 11 септември 2001 в САЩ масово бяха публикувани всякакви новини за съкращения, вдигнати данъци и такси, кофти събития в частни и държавни компании, с ясното съзнание, че първите страници на вестниците са необратимо заети от терористичния акт и никой няма да обърне внимание на „дребните“ лоши новини, защото вниманието на цялата нация е приковано другаде. Това е пример за PR трик със съмнителен морал – но в професията има и много похвати, които не са чак толкова спорни. Важното е да се води истински двупосочен диалог, да слушаш и да отговаряш, да подчертаваш положителното и да не игнорираш критиките, защото който не отговаря на критиците си (или поне на по-сериозните от тях), сам се отказва от правото да защити репутацията си.

А пък най-важното е да избягваш сам да си създаваш скандали.

В БДЖ очевидно се прави точно обратното. При всяка смяна на управлението в компанията, някой гръмко се изцепва и обикаля медиите с новината, че щял да спира губещи влакове и да съкращава хиляди служители. Навсякъде по света обаче съкращенията и спирането на услуги са лоша новина, ние не сме изключение. Затова и по света умните мениджъри правят тези работи тихо и постепенно, а не рязко и шумно.

Защо управителите на голяма държавна фирма сякаш умишлено рушат нейния имидж, при положение, че самите те са силно зависими от този имидж? Смея да твърдя, че това е от глупост, мързел и недалновидност. Най-често новината се разпространява умишлено с цел да се предизвика обществено възмущение и да бъдат извити ръцете на финансовия министър, който спешно да запълни дупките, съкращенията да се отложат и всичко да си продължи по старому – със всичките му загуби, кражби и т.н.

Случва се и обратното – идва някакъв свръхамбициозен директор и от белия си кон започва да обяснява как ще прави реформи и ще сече глави. Разбира се, такива хора бързо изхвърчат, защото не разбират, че не ръководят обикновено дружество, а такова, което се гледа под лупа от цялото общество и където такива резки движения не се толерират.

Ето малко елементарна аритметика – спираме един влак, защото в него има само по 10 редовни пътника и трупа загуби – засегнати са 10 души. Спираме 50 такива влака – засегнати са 500 души. Е, тогава каква е логиката да ги спираме всички в един ден и да увеличаваме многократно отрицателния обществен отзвук?

Към аритметиката добавяме едно упражнение по статистика за начинаещи – имаме към 1000 служители повече, отколкото е оптимално. На колко от тях обаче им предстои пенсиониране в близките 5 години? Може би поне 500-600? Тогава дали не е по-добре просто да ги изчакаме, вместо да вдигаме шум и да се разправяме със синдикати?

За по-напредналите остава въпросът – ако пък спираме губещи услуги, не може ли да компенсираме засегнатите? В белите държави железопътните компании се занимават с много повече от теглене на влакови композиции. И ако България беше малко по-бяла държава и, да речем, трябваше да спрем влака до някакво врачанско село, може би щяхме да завъртим няколко телефона, да направим набързо един малък консорциум с общинския транспорт на Враца и да свършим нещо полезно за всички. Общинарите имат опит в този вид транспорт – пускат маршрутка до селото. Ние имаме там гара – продаваме билети на касата. Съгласуваме разписанието, така че да има удобни влакове за тези, които искат от Враца да продължат в друга посока. Загубата рязко намалява, че даже и на печалба може да се обърне.

Лошото е, че за да станат тези работи, трябва да се работи, а то кой обича да работи? Ето, аз сега като истински българин раздавам акъл безплатно. Но ако ми плащаха да давам акъл, може би щеше и мен да ме мързи и да не ми идват идеи. Не е лесно, не е лесно…

Безплатен Windows за студенти

Windows-Server-2012-Logo[1] От доста време Microsoft предлага безплатно за всички студенти някои свои софтуерни пакети, за да подпомага обучението на бъдещи разработчици и да поощрява създаването на нови приложения за Windows – но не всички го знаят.

Сред достъпните за изтегляне благинки има и цяла операционна система – съвсем легална и без ограничения. Windows Server, както подсказва името, е сървърният вариант на Windows. Като код той е почти еквивалентен на вариантите за персонални компютри. Има някои разлики, като например поддръжката на огромни количества RAM и голям брой процесори в една система. Като изключим тях, разликата е единствено в настройките. Затова с малко бърникане Windows Server може да се превърне в чудесна ОС за персонален компютър, на практика еднаква с Windows 8.1 – как точно става това, е описано например тук: win2012workstation.com

Затова за всеки, който е записан във ВУЗ, обича да си играе с компютри и иска да пробва най-новия Windows, това е добра възможност. Достатъчно е да се регистрираш на dreamspark.com и да следваш инструкциите.

Вместо коледна статия

sladki3

  • 150г брашно
  • 150г захар
  • 150г масло
  • 120г овес
  • 1 супена лъжица мляко
  • 1 чаена лъжица сода бикарбонат
  • 2 супени лъжици захарен сироп
  • Маслото и сиропа се разтапят, всичко се омесва и се пече 10 минути на 180 градуса.