Докато очакваме големият брат на Еяфятлайокутл с по-простото име Катла да изригне и да е*е майката на всичко, ще ви разкажа исландската легенда, свързана с него…
И така, имало едно време една жена на име Катла. Тя била прислужница във ферма, а в свободното си време – вещица. Катла имала чифт вълшебни панталони: който обуел тези панталони, можел да тича колкото си иска, без да се уморява. Когато някой в селото изгубел някоя от овцете си, викал Катла, която тичала неуморно цял ден, докато не намери овцата.
Всяко лято исландските овчари закарват стадата високо в планината, за да не се изтощават пасищата на полето, които пък се ползват наесен. Така едно лято, докато Катла не била вкъщи, един фермер на име Барди свил панталоните й, за да събере овцете си и да ги заведе на високото. Щом се прибрала и разбрала за това, Катла много се ядосала и удавила Барди в бъчва с извара, където потънал трупът му.
С наближаването на зимата изварата намалявала и Катла всеки ден си мърморела „скоро Барди ще се покаже“. Един ден наистина открили трупа на Барди, който се показал изпод изварата. Тогава Катла обула панталоните си, качила се на планината и се хвърлила в една пропаст. Никой не я видял повече, но след изчезването й планината се разтреперала, вулканът изригнал и унищожил няколко села наоколо.
Затова когато смятат, че Катла ще изригне, исландците казват: „Скоро Барди ще се покаже“.