“Полицията е получила сигнал за надпис в тоалетна на търговски център. Някой е писал с маркер в тоалетната. Според полицията няма следа от извършителя, нито свидетели на случката.” (вестник Hudiksvalls Tidning, 17 януари 2012)

Както знаете (ако не знаете – да знаете!), от градския транспорт в София са разработили доста добра мобилна версия на сайта си, и там може да проверите в реално време кога ще дойде автобусът (трамваят, тролеят) на избрана от вас спирка.

Работата е там, че името или кодът на спирката трябва да се въведе ръчно. Затова направих програмка, която намира с GPS-а на телефона най-близките спирки и показва разписанията в удобен вид, като ползва точни и актуални данни за движението на колите.

Такива джаджи вече има за Android, но за Symbian не намерих, така че се заех аз да направя.

sofia-public-transport-1.0.wgz (92K)

Консервантите убиват микроби и спасяват хора, като предотвратяват хиляди случаи на хранително отравяне. Витамин C се използва като консервант в месото и е полезен за организма. Бабите ви на село слагат аспиринчета (синтетична химия!) в домашната туршия, а най-старите консерванти, известни на човека, се наричат “сол”, “захар” и “оцет”.

Към края на 1991 около 15 учени от компютърната лаборатория на университета Кеймбридж ползвали обща кафе машина, разположена в едно скучно помещение, наречено “Trojan Room”. Само че не всички “събратя по кафе” работели в това помещение: някои от тях били на 2 или 3 етажа разстояние и трябвало да изминат целия този път в търсене на кафето; често се оказвало, че някой вече ги е изпреварил. Една кана кафе стигала само за няколко чаши, така че положението било “кой превари, той завари”.

В интерес на честната игра, някои от работещите в стаята намерили стара видео камера, стар компютър и платка за прихващане на кадри, останали от разни проекти. Сложили камерата на стойка, насочили я към каната с кафе и написали софтуер, чрез който всички в мрежата можели да сложат в ъгълчето на своя екран картинка с кафето, осъвременявана на равни интервали.

Така онези, които били твърде далеч, за да усетят аромата на кафето, вече имали алтернативен начин да разберат кога някой е сварил нова кана. Отново мрежата помогнала на човечеството да преодолее разстоянието (дори когато това разстояние се измерва в метри) и да оптимизира разпределянето на един от най-важните ресурси в областта на информационните технологии – кафето.

От известно време — вече не помня откога — лаптопът ми се държеше отчайващо зле, макар че по принцип се отнасям към него с уважение и не инсталирам един милион глупости, които да го натоварват. Но нещо отнякъде го караше да забива за по минута-две когато си реши, и съответно да ми къса нервите.

Днес най-накрая реших да се разровя по-надълбоко. Изчистих доста неща от паметта, но най-важното, което направих, бе да разкарам нещо, наречено Java Quick Start. Оказа се, че това чудо периодично чегърта по диска и чете огромно количество данни. Уж би трябвало да го прави, когато системните ресурси са свободни, но при мен на практика не беше така. Може би е имало конфликт с антивирусната или просто някакъв бъг в XP, но във всеки случай всичко се оправи, щом казах на JQS, че нямам нужда от услугите му.

Това става като влезеш в Control Panel и оттам избереш Java:

Ако и вие се чудите дали да не метнете компютъра през прозореца, пробвайте първо да направите като мен — ако не помогне, поне няма да навреди.

Тихо се сипе белият сняг.
Работници ходят на работа пак.
Сега сме във криза. После – възход.
После – рецесия. Накрая к’во? Гроб.
Робство, война, свобода, диктатура,
строеж, петилетка, инфраструкту̀ра.
Пиянство и трезвеност, глупост и мисъл,
и всичко това е лишено от смисъл.
Всеки се смята за много отворен,
но Господ днес стана с гъза си нагоре,
излезе на своя панелен балкон,
събу своя стар опетнен панталон
и жълто потече над всички глави,
а те си помислиха просто: “Уви.”
Решиха: “Тук има някаква цел,
конспирация, заговор, даже картел,
някакъв план на вселенско ниво,
епична борба между зло и добро.”
Но аз зная – всичко това бе случайно,
лишено от ритъм, лишено от тайни.
И мислех, че няма друг толкова дзен,
живота разбрал точно колкото мен.
Не щеш ли… яви се такъв индивид.
Извадих късмет, тъй нали, един вид.
Логично – завчас в индивида се влюбих.
Логично – завчас индивида изгубих.
“Какво от това?” – блесна в мен бодра мисъл.
“Така и така няма никакъв смисъл.”

Братислава, 19.1.2010

Една песен за нашия свят…

¿Por qué en el mundo hay tanto dolor?
¿Por qué se hacen las guerras?
¿Por qué se siembra el miedo?
¿Por qué violamos a la Madre Tierra?

¿Por qué se mata en nombre de Dios?
¿Quién inventó las banderas?
¿Por qué agonizan personas
pidiendo auxilio en nuestras fronteras?

¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir!
no quiero hacerle daño, tengo que mentir
¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir!
sino tengo palabras, tengo que mentir

¿Por qué me cuentan que existe un dios
tan poderoso y perfecto?
¿Por qué creó el sufrimiento
y a tanto inocente condena al infierno?

¿Por qué me hablas de amor y paz?
si el mundo es un vertedero
La paz muere con el odio
y del amor es dueño el dinero

¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir!…

DESPERTAR, Y VER TU CARITA REIR
SENTIR LO QUE NUNCA PUDE SENTIR, ES TU LUZ

En ti pongo mi esperanza, semilla de nuestra sangre
mi amor, mi niña, mi vida, ver tu sonrisa es un soplo de aire
El futuro es una canción, te canto a ti, compañero
tienen que ver nuestros hijos que el mundo tiene que tener remedio

¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir! no quiero hacerle daño…

DESPERTAR, Y VER TU CARITA REIR…

И сега на български (недодяланият превод е мой)…

Защо на света има толкова мъка?
Защо се водят войни?
Защо се всява страх?
Защо унищожаваме майката Земя?

Защо хората убиват в името на Бог?
Кой измисли знамената?
Защо страдат хора,
които търсят убежище в нашите граници?

Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Не искам да я нараня, трябва да излъжа.
Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Нямам думи, трябва да излъжа.

Защо ми разказват, че съществува бог,
толкова всемогъщ и съвършен?
Защо е създал страданието
и праща в ада толкова невинни?

Защо ми говориш за любов и мир,
щом светът е бунище,
мирът умира в омраза,
а парите са господар на любовта?

Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Не искам да я нараня, трябва да излъжа.
Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Нямам думи, трябва да излъжа.

Да се събудиш, да видиш своето съкровище да се смее,
да почувстваш това, което никога не съм могъл,
е твоята светлина, твоята светлина…

В теб влагам надеждата си, семе на нашата кръв,
моя любов, мое дете, мой живот,
да видя усмивката ти е глътка въздух,
бъдещето е песен, на теб я пея, другарю,
нека децата ни видят, че светът трябва да се поправи…