Milano Rock City

Тайният дневник на Джоуи ДеМайо
Автори – Hell Spirit & Shadowfax

Ден 1
Тръгваме на турне. Обичам турнетата – винаги имам възможност да поговоря пред феновете.

Ден 2
Направихме много як концерт в Баден Баден Баден (забравих колко пъти се пише Баден, но нищо, аз съм басист, не енциклопедия).

Ден 3
Ерик Адамс взе да ме гледа накриво. Обяснението му било, че на сцената моят глас се чувал повече от неговия.

Ден 4
Казаха ми, че имам нужда от една хубава баня. Аз пък не мисля така. Дори вкъщи банята ми не се използва по предназначение, а за гараж на Харлей Дейвидсъна.

Ден 5
Реших да сътворя нова песен. Извадих картите, на които бях написал безсмъртните думи Metal, King, Sword, Warrior и Power, разбърках ги и ги подредих на масата. Хареса ми комбинацията, която се получи. Ще стане велика песен!

Ден 6
Попаднах на страхотна онлайн игра – Легендата за Зеления Дракон. Пълна е с идеи за нови песни. Има битки на всяка крачка. Умрях още в началото и се възкачих във Валхала. Има опция да се съживя, но като истински воин ще предпочета да съм близо до Один.

Ден 7
Днес е почивен ден от турнето. Както пише в Библията, Бог създаде света за шест дни, а на седмия създаде Manowar.

Ден 8
След осемчасово обсъждане с останалите членове на групата решихме да включим името на Один към безсмъртните наши текстове.

Ден 9
Скот Кълъмбъс ме убеди да се изкъпя. Реших, че мога просто да претичам под някоя чешма, но номерът ми не мина. Все пак като че ли вече движа дясната си ръка по-лесно и нещо не ме убива под мишницата.

Ден 10
Отидох да се изкъпя в едно езеро. Предупредиха ме, че имало крокодили, но аз обещах да не им правя нищо лошо.
Ефектът от къпането беше поразяващ – първо рибите експлодираха, после крокодилите избягаха, а накрая водата се втвърди. Заради всичко това изпуснах концерта. Дано братята и сестрите на метъла не разберат, че през това време съм се къпал.
Поне си намерих фанелката от предишното турне.

Ден 11
Карл Логан ми е сърдит за вчерашното отсъствие. Ерик бил обявил, че концерт няма да има, “защото Джоуи ДеМайо избягал”. Нищо няма да му кажа – още му завиждам за онази снимка на която всички държат брадвата с две ръце, само Ерик Адамс с една.

Ден 12
През нощта се събудих. Ходих да пия една бира, но се спънах в китарата и тя издрънча. Май от това ще се получи нова песен.
На връщане се спънах отново. Определено ще стане едно от най-добрите ни парчета.

Ден 13
Явно от банята съм настинал и съм си загубил гласа. Не можах да кажа нищо пред феновете по време на концерта. В резултат това беше най-краткият ни концерт в цялата история – два пъти по-кратък от нормалното.

Ден 14
Много добре си спомням как снощи си легнах с блондинка. Защо тази сутрин в леглото ми има брюнетка и то грозна?!
Всъщност май гледам огледалото. И все пак къде отиде блондинката? Всъщност как ли се казваше?

Ден 15
Ерик предложи да направим сборен албум. Аз обаче предложих нещо по-добро – да направим сборна песен. Събрах любимите на всички ни реплики Sign of the hammer, Heart of steel, Swords in the wind, Gods of war и ги комбинирах по десет различни начина. Получиха се десет разнообразни песни. Всички бяха одобрени. Ще издаваме албум – не сборен.

Ден 16
Решихме преди албума да издадем DVD – Hell on Earth LXIV.

Ден 17
Предстоящият албум ще бъде издаден в два формата – CD и Boxset (True immortal boxset of steel).

Ден 18
Събудих се рано. Снощи съм бутнал без да искам колодата с карти с изписаните безсмъртни думи и те са се подредили. Ще има нова песен! Ще се казва Kingdom of Kingdoms – така са се подредили картите.

Ден 19
Турнето е към края си. Беше ползотворно. Имаме материал за нов албум. Ще го запишем и живот и здраве след има-няма пет години ще го издадем.

Една песен за нашия свят…

¿Por qué en el mundo hay tanto dolor?
¿Por qué se hacen las guerras?
¿Por qué se siembra el miedo?
¿Por qué violamos a la Madre Tierra?

¿Por qué se mata en nombre de Dios?
¿Quién inventó las banderas?
¿Por qué agonizan personas
pidiendo auxilio en nuestras fronteras?

¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir!
no quiero hacerle daño, tengo que mentir
¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir!
sino tengo palabras, tengo que mentir

¿Por qué me cuentan que existe un dios
tan poderoso y perfecto?
¿Por qué creó el sufrimiento
y a tanto inocente condena al infierno?

¿Por qué me hablas de amor y paz?
si el mundo es un vertedero
La paz muere con el odio
y del amor es dueño el dinero

¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir!…

DESPERTAR, Y VER TU CARITA REIR
SENTIR LO QUE NUNCA PUDE SENTIR, ES TU LUZ

En ti pongo mi esperanza, semilla de nuestra sangre
mi amor, mi niña, mi vida, ver tu sonrisa es un soplo de aire
El futuro es una canción, te canto a ti, compañero
tienen que ver nuestros hijos que el mundo tiene que tener remedio

¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir! no quiero hacerle daño…

DESPERTAR, Y VER TU CARITA REIR…

И сега на български (недодяланият превод е мой)…

Защо на света има толкова мъка?
Защо се водят войни?
Защо се всява страх?
Защо унищожаваме майката Земя?

Защо хората убиват в името на Бог?
Кой измисли знамената?
Защо страдат хора,
които търсят убежище в нашите граници?

Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Не искам да я нараня, трябва да излъжа.
Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Нямам думи, трябва да излъжа.

Защо ми разказват, че съществува бог,
толкова всемогъщ и съвършен?
Защо е създал страданието
и праща в ада толкова невинни?

Защо ми говориш за любов и мир,
щом светът е бунище,
мирът умира в омраза,
а парите са господар на любовта?

Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Не искам да я нараня, трябва да излъжа.
Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Нямам думи, трябва да излъжа.

Да се събудиш, да видиш своето съкровище да се смее,
да почувстваш това, което никога не съм могъл,
е твоята светлина, твоята светлина…

В теб влагам надеждата си, семе на нашата кръв,
моя любов, мое дете, мой живот,
да видя усмивката ти е глътка въздух,
бъдещето е песен, на теб я пея, другарю,
нека децата ни видят, че светът трябва да се поправи…

(Цъкни за да видиш картинката голяма)

Китарист и барабанист, чиято група току-що се е разпаднала след 2 успешни албума. Студена зима в Бостън. Няма музика, бачкането е кофти, заплатата – мизерна. Тежко. Какво се прави в такава ситуация? Една от възможностите е да намериш двама холандски музиканти, с които да заминеш на турне из Европа веднага щом пукне пролет. След това да наемеш апартамент в Амстердам за 3 месеца, докато си събереш мислите и решиш какво по дяволите да правиш с живота си. И неусетно трите месеца се превръщат в 3 години… така се ражда бандата Jaya The Cat. Стилът им е приятна и оригинална смесица от реге, пънк рок и ска. Песните им са земни, непретенциозни, навяват спомени за истински истории и истински емоции.

Скоро излезе новият им албум – “More late night transmissions with Jaya The Cat”. Някои от песните им могат да се слушат безплатно в Reverbnation и в Myspace. А който е достатъчно заинтересован, ще знае как да си намери още

Reel Big Fish, които вече доста време са сред любимите ми групи, отново са решили да стъпят на нашия континент и да направят малко шоу. Реших, че си струва да посетя тази проява, която освен това ще съвпадне с датата на последния изпит от януарската сесия, когато си струва да се разбия (всъщност е предпоследния, но да не издребняваме)

Новият албум е издаден от независима звукозаписна компания, което означава че от групата са записвали каквото им е кеф, а не каквото им се казва. Резултатът е, че в песните им е изоставено хленченето тип “всички ме мразят” и “животът sucks” (което вече е досадно и банално, но още се продава), а вместо това основната тема е “хайде да си купонясваме и да се напием като животни” (което също не е кой знае какво изкуство, но все пак е стъпка напред).

С тях пътуват и Streetlight Manifesto, които досега бях чувал само като име, но след като си дръпнах* 1-2 албума, ми харесаха страшно много. В музиката има страшно много енергия, без да се губи хармонията, а текстовете също са им страхотни и смислени.

* да, тегля музика незаконно. Защо го правя? Защото мога. Икономически казано: плащам маргиналната цена на продукта, без надценката…

Остани при мен, непроменена като ден
и не бягай при всеки проблем.
Преглътни гордостта си,
отпусни се в страстта си
и нe чакай удобен момент.
Бягаш ли, бягаш, от теб и от мене
и съжаляваш за малкото време,
чакам и аз, както ти чакаш нещо,
но нещо когато съм с тебе усещам…
И аз не мисля да спирам
и те разбирам,
но все по-малко в живота намирам,
търся и аз, като теб онова,
но ти пожела да го търсиш сама.

Жива вода от Мъртво море
ще ти донеса за да се чувстваш добре със мен…

Не тъжи, а кажи ми,
когато мълчим,
без лъжи помогни ми
да продължим.
Знам и аз съм един,
но и ти си една,
а двама вървим,
ръка за ръка.
Бягам ли, бягам, от теб и от мене
и съжалявам, че нося проблеми,
искам да съм част от твоето “аз”
и половината букви на думата “нас”…
И аз не мисля за “винаги”,
нещата отминали,
обаче са всичко, което сме имали,
има ли как, пак чувства изстинали
да съживя със думи, има ли…?

Жива вода от Мъртво море
ще ти донеса за да се чувстваш добре със мен…

Всичко е временно, кратко и тленно
и неизменно несъвършено,
но постепенно откривам това,
което търся в теб, търся в теб, babe.
И ако ти не намираш във мен
мигът споделен,
дъхът на жен-шен притаен,
аз ще пребродя света
и ще се върна при теб с жива вода…
… за любовта…
няма граници, но няма и свобода,
щом страниците ни завършват с тъга.
Моля те, прости ми че съм човек,
и че човешкото не ми е чуждо,
прости ми и че имам нужда от човек,
до себе си, когато се събуждам.

Жива вода от Мъртво море
ще ти донеса за да се чувстваш добре със мен…

Събуди ме със усмивка,
във мрачен коридор, предназначен за мозъчна промивка
ти ли си щастливка
или аз съм кретен
или пък просто никога нищо не е зависело от мен?
Не съм по тия работи,
не мога да те спра
и пак ме подминаваш ти,
защитават ли ги, такива като мене,
със закони или профсъюз?

Дали да загубя толкова време за теб,
колкото някои губят само за ден от живота си,
за да намеря всичкото, което някога съм търсил… само в теб?
Или да се обърна настрани
и да си кажа “Забрави…”,
както всеки път

Усетих го това,
как за миг изчезват всички други хора,
когато усетих онова,
там във коридора
Bullet-time ефект, не ами
направо левитация
при нулева гравитация
Хюстън, искам разрешение за изстрелване,
направление – което и да е друго измерение
имам само още едно място на борда
и нямам намерение да се връщаме

Няма да съм ням, няма,
живеем за има-няма 21 грама
хайде всички да напълниме главите си със слама
и да запалиме фитилите.
Не че е нещо което не ни е по силите
да се обичаме и да си вярваме
но вместо това се отбраняваме
един от друг…
Искам да се начувствам във тоя живот
аз ли съм само който се чувства така на планетата
да не би да съм плод на изчезнал народ
чиито останки археолозите някой ден ще намерят някъде из моретата