Факт 1. Леле, съвсем го занемарих тоя блог.
Факт 2. Понеделник е гаден ден.

Според едно проучване най-много инфаркти ставали в понеделник. Според друго – най-много самоубийства. Вместо да си лежиш в леглото, трябва да ставаш рано и да започва поредната шибана седмица, и тя ще свърши чак в петък. Тъпо, а? Бачкаш и копаш за тоя дето духа.

За какво бачкаш, човече? За кутия прах за пране, който да отмие потта от всичкото бачкане. Няколко кафета, които да ти помогнат да не заспиш, докато бачкаш. По някоя мазна баничка, за да не припаднеш от глад, докато бачкаш. Малко миризлив бензин за трошката, с която отиваш на бачкане. И по някоя студена бира, с която да отпразнуваш края на работния ден. Бачкането се самоподхранва, другари и господа. И не само това: то е и като ламята от приказките – свършиш една работа, появяват се още две. По този повод си спомням една култова реплика на безделниците от покрива в “Кад порастем бичу кенгур” (ако не си го гледал, марш да го гледаш) – “Тук съм най-рентабилен! Нямам приходи, нямам и разходи!”.

Как да е, отплеснах се. Всъщност бачкането не е чак толкова лошо, когато му се вижда краят. Нали знаете рецептата за щастие: да имаш цел пред себе си, да я виждаш, да е близо… ама в понеделник целта е далече. Почти никога нищо не свършва в понеделник. Обикновено е обратното – всичко тепърва започва. Затова понеделникът е гаден.

По тази причина реших по един ден от всяка седмица да вкарам малко смисъл в бачкането си. И най-добре този ден да е понеделник, защото от него друга полза няма. Как ще стане тая далавера със смисъла? Като не бачкам за кутия прах за пране, няколко кафета, мазна баница, миризлив бензин или студена бира. През останалите дни ще си работя за тези неща, които безспорно са нужни. А в понеделник ще давам всички пари, които изкарам, за нещо по-смислено!

Ето я процедурата: смятам колко часа съм бачкал, смятам колко ми плащат за час, и отделям тези пари за някой, който има повече нужда от тях. За някой гладен Бинго Бонго в Африка, за някое застрашено животинче в океана, за сираче в България или политически затворник в Далекостан. Няма да му се дам на този шибан ден и ще вкарам някакъв смисъл в него, някаква полза! Белким натрупам и малко положителна карма, ебати. И в Рая да ме чакат 40 девици… но и без девици, пак ще съм доволен. Пък кой знае – може и теб, хипотетични мой читателю, да те вдъхновя да направиш нещо добро с понеделниците си.

Та това е засега. В понеделник ще пиша как върви.

Братислава, 19.1.2010

“Какво съвпадение!” – креснах.
“И аз съм на тази планета!”
Не вярвах, че толкова лесно
при мене ще дойде късметът.

И тръгнах под Млечния път
със песен и с бодро сърце
да търся прекрасния кът,
където е твойто лице.

Не щеш ли, сърцето ми спря:
застреля ме някакъв чичко.
И малко преди да умра,
накратко разказа ми всичко.

Преминал съм бил нещо там,
“граница” май го нарече.
Какво е това – аз не знам,
но явно на някого пречех.

Така граничарят ме гръмна
и всичко приключи дотук.
Без теб. Без любов. Стана тъмно.
Издадох безрадостен звук…

Около Синеморец, около 19.8.2009

Тук някъде чакат ме влак, самолет
и вятъра, също на Запад насочен.
Уж зная къде съм и имам билет,
оставам обаче все тъй без посока.

А ти закъде си? Искаш ли карта?
Погледай я само. И без да се плашиш,
подай си ръката… Хвани този маркер,
огради с кръгче място и то ще е наше.

Ще бъде зелено! Знам, че обичаш.
Ще бъде красиво. Ще стигнем пеша.
Стъпка по стъпка. Няма нужда да тичаш.
Не бързам. Ще чакам. Започвам сега.

И всичко е просто, тъй както изглежда.
Очите ти цел са, а моите – мерник.
Секунда… пред погледа блясва надежда,
но след това… идват Обеля и Перник.

¿Por qué en el mundo hay tanto dolor?
¿Por qué se hacen las guerras?
¿Por qué se siembra el miedo?
¿Por qué violamos a la Madre Tierra?

¿Por qué se mata en nombre de Dios?
¿Quién inventó las banderas?
¿Por qué agonizan personas
pidiendo auxilio en nuestras fronteras?

¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir!
no quiero hacerle daño, tengo que mentir
¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir!
sino tengo palabras, tengo que mentir

¿Por qué me cuentan que existe un dios
tan poderoso y perfecto?
¿Por qué creó el sufrimiento
y a tanto inocente condena al infierno?

¿Por qué me hablas de amor y paz?
si el mundo es un vertedero
La paz muere con el odio
y del amor es dueño el dinero

¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir!…

DESPERTAR, Y VER TU CARITA REIR
SENTIR LO QUE NUNCA PUDE SENTIR, ES TU LUZ

En ti pongo mi esperanza, semilla de nuestra sangre
mi amor, mi niña, mi vida, ver tu sonrisa es un soplo de aire
El futuro es una canción, te canto a ti, compañero
tienen que ver nuestros hijos que el mundo tiene que tener remedio

¡Qué puedo decir! ¡qué voy a decir! no quiero hacerle daño…

DESPERTAR, Y VER TU CARITA REIR…

И сега на български (недодяланият превод е мой)…

Защо на света има толкова мъка?
Защо се водят войни?
Защо се всява страх?
Защо унищожаваме майката Земя?

Защо хората убиват в името на Бог?
Кой измисли знамената?
Защо страдат хора,
които търсят убежище в нашите граници?

Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Не искам да я нараня, трябва да излъжа.
Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Нямам думи, трябва да излъжа.

Защо ми разказват, че съществува бог,
толкова всемогъщ и съвършен?
Защо е създал страданието
и праща в ада толкова невинни?

Защо ми говориш за любов и мир,
щом светът е бунище,
мирът умира в омраза,
а парите са господар на любовта?

Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Не искам да я нараня, трябва да излъжа.
Какво мога да кажа? Какво да кажа?
Нямам думи, трябва да излъжа.

Да се събудиш, да видиш своето съкровище да се смее,
да почувстваш това, което никога не съм могъл,
е твоята светлина, твоята светлина…

В теб влагам надеждата си, семе на нашата кръв,
моя любов, мое дете, мой живот,
да видя усмивката ти е глътка въздух,
бъдещето е песен, на теб я пея, другарю,
нека децата ни видят, че светът трябва да се поправи…