Milano Rock City

Събуди ме със усмивка,
във мрачен коридор, предназначен за мозъчна промивка
ти ли си щастливка
или аз съм кретен
или пък просто никога нищо не е зависело от мен?
Не съм по тия работи,
не мога да те спра
и пак ме подминаваш ти,
защитават ли ги, такива като мене,
със закони или профсъюз?

Дали да загубя толкова време за теб,
колкото някои губят само за ден от живота си,
за да намеря всичкото, което някога съм търсил… само в теб?
Или да се обърна настрани
и да си кажа “Забрави…”,
както всеки път

Усетих го това,
как за миг изчезват всички други хора,
когато усетих онова,
там във коридора
Bullet-time ефект, не ами
направо левитация
при нулева гравитация
Хюстън, искам разрешение за изстрелване,
направление – което и да е друго измерение
имам само още едно място на борда
и нямам намерение да се връщаме

Няма да съм ням, няма,
живеем за има-няма 21 грама
хайде всички да напълниме главите си със слама
и да запалиме фитилите.
Не че е нещо което не ни е по силите
да се обичаме и да си вярваме
но вместо това се отбраняваме
един от друг…
Искам да се начувствам във тоя живот
аз ли съм само който се чувства така на планетата
да не би да съм плод на изчезнал народ
чиито останки археолозите някой ден ще намерят някъде из моретата