Skip to main content

А летенето би трябвало да е приятно…

flying_meow_meow_by_ktshy-d2zrabu[1]
От древни времена мечтата на човека е да се рее из въздуха като пилците, но чак през 19-ти век разбира принципа на крилата им достатъчно, за да направи използваем планер. И едва от стотина години имаме истинско летящо средство за превоз – самолет.

Та исках да кажа, че самолетът сам по себе си е сбъдната мечта, истински триумф на науката и техниката. А човекът е ненадминат в способността си да скапе и най-красивата сбъдната мечта. Добре дошли в 20-ти век, когато всеки, волю-неволю, свързва летенето с истории за безкрайни опашки, пребъркване на джобовете, пътуване в безбожно ранни/късни часове, изчезнали куфари, прескъпи таксита, студени сандвичи, разводнени кафета, многочасови закъснения и провалени ваканции. Или както добре го описва Дъглас Адамс:

Едва ли е съвпадение, че никой език на Земята никога не е родил израза „красив като летище“.
Летищата са грозни. Някои са много грозни. Някои достигат степен на грозота, която може да бъде резултат единствено на целенасочено усилие. Тази грозота иде от факта, че летищата са пълни с хора, уморени, раздразнени и току-що установили, че багажът им е препратен в Мурманск (Мурманското летище е единственото известно изключение от това иначе желязно правило), а архитектите, общо взето, са се опитали да отразят всичко това в своя замисъл.
Те са се опитали да подчертаят мотива за умората и раздразнеността с брутални форми и цветове, които ви играят по нервите, да направят безпроблемно разделянето на пасажера с багажа му или с близките, да объркат пасажера със стрелки, които сочат предимно към прозорците, далечните сергии с вратовръзки или настоящото разположение на Малката мечка върху звездното небе, и са се постарали — навсякъде, където е възможно — да открият инсталациите, под предлог че това е функционално, и да скрият местоположението на изходите за полетите, вероятно под предлог, че това не е функционално.

Та направо си е учудващо, че все още има фирми, които доброволно се занимават с летене. Притиснати между зверската конкуренция, строгите регулации, постоянно поскъпващите горива и редовните стачки, единственото, което им остава, е да пестят всяка стотинка за сметка на пътника. В стремежа да се изстиска максимална печалба от всяка машина, графиците стават все по-стегнати и рискът от закъснели и отменени полети се качва рязко. Лично аз многократно съм бил прецакван.

Оправданията в повечето случаи са неубедителни. Разбира се, авиацията зависи от непредвидими фактори, например от времето, но понякога се случва дори едно малко объркване (вятър, мъгла или просто замотан екипаж) да засегне цялата логистика на една авиокомпания за деня и да има отменени полети на хиляди километри, където слънце пече и птички пеят. И често се случва да има решение за бързо извозване на „изостаналите“ пътници, но авиокомпанията да го сметне за прекалено скъпо. Много ви се лети? Сори, ще почакате до утре.

Ето с това не съм съгласен, защото си купувам билет за пътуване, а не за лотария. Искам денят и часът на пристигане да са сигурни, а не въпрос на късмет. И затова в Европейския съюз от години са въведени сериозни компенсации, ако полет закъснее с повече от 4 часа или бъде отменен. На потърпевшите пътници по закон се полагат стотици евро, но… върви ги търси! Не знам да има нито един случай авиокомпания доброволно да е дала такава компенсация на някого.

По принцип при искане за компенсация, компанията е длъжна да отговори в определен срок. Обикновено отговорът е някакво неясно оправдание или изобщо няма такъв. Следващата стъпка е съдебен иск – често е сравнително просто да се внесе такъв иск, например по така наречената „европейска процедура за дребни искове“ която е въведена с цел обикновените потребители да могат да съдят чужди фирми с минимално губене на време и пари. И все пак, бумащина си има, а на кого му се занимава? Има по-лесни и забавни начини да се изкарат триста евро.

Ето тук обаче се намесват американците, чиято мания да се съдят наляво-надясно е пословична. Предполагам, че само в САЩ може да се случи примерно да пострадаш от катастрофа, и някой адвокат да те надуши и да ти връчи визитката си още преди Бърза помощ да е дошла. Но пък, вместо да им се смеем, дали не е добра идея да се замислим – дали не трябва по-често да търсим и ние правата си докрай? Или законите са за украса?

Връзката на цялата история със САЩ е там, че има едни предприемчиви американци, дето предлагат една услуга, която е достъпна и за нас, европейците. Тя се казва AirHelp и се състои в това, че позволява без да си мърдаш гъза от компютъра, да им пратиш няколко прости данни (като за начало – номера на твоя полет), да подпишеш една страничка, и да ги оставиш те да тормозят авиокомпанията и да я накарат да си плати компенсацията с всички необходими средства – писма, обаждания, ако трябва и съд. Малко като тия отвратителни фирми за събиране на дългове, но с тази разлика, че тормозът за разнообразие е насочен към едрия капиталист, а не към дребния човечец 🙂

Ако не успеят, не губиш нищо. Ако пък успеят, си прибират едни стабилни 25%, но и за теб остават доста джобни пари плюс топлото чувство, че справедливостта е възтържествувала!

И тъй, следващия път като висите на някакво летище с провалени планове, а „уста проклина цяла вселена“, спомнете си за моята скромна публикация и за сайта getairhelp.com, който току-що ви изрекламирах, без дори да са ми платили за това…

Facebook коментари:

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.