Skip to main content

4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден втори: Белград – Нови Сад

На сутринта станахме и логично първата ни работа бе да потърсим кафе, ама да е баш кафе. Нашият любезен хостелджия ни препоръча кафене на няколко преки от хостела, с уверението, че отварата там ще ни събуе обувките и ще ни изстреля в Космоса.

Докато се приготвяхме да се отправим натам, нашият любезен хостелджия ни попита кога тръгваме. Оказа се, че минути преди това едно австралийско девойче се е поинтересувало от автобусите за Нови Сад и човекът се сетил, че и ние сме в тази посока и можем да влезем в ролята на автобус, ако имаме свободно място в колите.

Е, място имахме и съответно се запознахме с Фиона от Аделейд, която се оказа свежа и позитивна мацка (няма и как иначе да бъде, щом е толкова шантава, че да тръгне да обикаля самичка балканския Див Изток, толкова далече от дома). Повлякохме я и нея на кафе.

sredjeno-ulaz[1]

Мястото се казва Koffein и е от онзи тип кафенета, където не е достатъчно да си поръчаш кафе, а трябва да уточниш, че искаш двойно еспресо макиато с 82% арабика от Колумбия и 18% робуста от Бурунди. Сервитьорката обаче много ни помогна и препоръча микс, чрез който отговаря на нашите критерии (които, както споменах, включват събуване на обувки и изстрелване в Космоса). Дамите от компанията, като по-чувствителни на стимуланти, пък си поръчаха просто капучино.

Общо взето, този Koffein го препоръчвам на всички любители на кафето. Атмосферата е приятна, асортиментът – богат, обслужването – добро, а кафенцето напълно отговаря на техническите задания. Цените са малко височки, но напълно поносими.

sredjeno-dozeri-sa-kafom

Природният стимулант ни върна към живота и ни даде сили за една последна разходка из центъра на Белград, отбивка до банката за динари, почивка за пица на парче (за последната ще кажа само, че е по-малка, но по-вкусна от софийската), картички, сувенири и подобни туристически глупости. След което се натоварихме всички на колите, включително Фиончето, приготвихме се за потегляне, и… се изложихме пред чужденците.

Съвет за собствениците на Рено Туинго: ако бензинът е на свършване, не паркирайте колата, килната на една страна. Поради специфичната форма на резервоара, всичко току-виж се стекло на място, недостъпно за помпата.

twingo-rezervoar

2014-07-10-1147

По пътя спряхме да погледаме малко впечатляващи останки от бомбардировките на НАТО през 1999. На ключово място в центъра на града още стои разрушената сграда на югославското военно министерство (макар че ние си мислехме, че е сградата на телевизията, която също е бомбардирана). Самата сграда е (била) огромна, впечатляващ екземпляр на юго-соц архитектурата и доста символична за Югославия като цяло… Направихме малко снимки и разяснихме накратко на Фиончето някои съображения за политиката на Балканите (най-общо – всичко си е е… майката).

2014-07-10-1149

Малко след потеглянето се изложихме за втори път пред чужденците. Този път бензинът беше налице, но успяхме два пъти да минем през една и съща детелина и да изпуснем отбивката за излизане от града. Чак на третия път я нацелихме. Истината е, че детелината не е толкова сложна, но явно шофьорът и навигаторът нещо не бяха във форма…

bg-ns

Иначе пътят от Белград до Нови Сад е кратък и хубав, нещо като София-Пловдив. Въпреки че за момент хванахме зверски дъжд, който ни позабави, пристигнахме преди да се усетим.

Тъй като фестивалът се провежда на Петроварадинската крепост, която е срещу града, намерихме на картата място, където да пресечем Дунава и да се доберем дотам. И тук си припомних старата поука – не вярвай винаги на карти и GPS-и! На въпросното място действително има мост, но това е най-странният мост, който съм виждал. Оказа се, че основният трафик минава по друг мост, а това е някаква временна конструкция (а до нея пък се строи нов мост, щото старият го няма, отново благодарение на братята американци). По тази временна конструкция един след друг преминават коли в едната посока, коли в другата посока, и влакове – като всеки си чака реда на светофар. Резултатът е едно голямо чакане.

zezeljev-most-petrovarad

След прекосяването на реката и малко въртене, зад един завой пред очите ни се показа лелеяната крепост. О, радост, о, щастие! Отпред една полянка беше отредена за нещо като паркинг, така че спряхме и питахме охраната дали е разрешено да оставим колите. „Няма проблем“, викат. По-късно погледнах картата в програмата и се оказа, че това било някакъв VIP паркинг. Е, явно сме имали VIP излъчване.

VIP паркирането ни обаче не продължи дълго, защото се оказа, че е далеч от крайната ни цел: „О, къмпингът е в града. От другата страна на реката. Следвате табелите за Нови Сад и вдясно по моста…“

И тъй, обратно в града. Залутахме се в някакъв квартал, доста близо до търсения къмпинг, но така и не го намерихме. В един момент спряхме да питаме местните… и първият местен, на когото попаднахме, ни отговори на чист български. От балкона на панелката разказва колко години бил живял в България, какви хубави спомени имал и тъй нататък, след което слезе, за да ни заведе лично до въпросния къмпинг, който беше буквално на две преки оттам. И понеже няма място в колите за всички – сърбинът и един от нашите водят пеша, автомобилите се влачат след тях, абе весела гледка. И докато карам с 5 км/ч, обяснявам на нашата австралийска спътничка каква е целта на цялото занимание и как сме се намерили с комшията 🙂

Самият къмпинг, оказа се, тази година беше разположен на поляна до градския стадион. На входа ни чакаше една от малкото организационни неуредици: огромна опашка. Системата е малко бюрократична – трябва да си покажеш билета, да попълниш някакъв формуляр, да платиш туристическа такса, да ти копират личната карта и да си вземеш гривната, с която да влезеш. Разбира се, така е навсякъде, но се изсипаха наведнъж няколко автобуса (повечето – от България), и момчетата и момичетата, които бачкаха там, просто не смогваха да „обработят“ хората достатъчно бързо, макар че си скъсваха задниците от работа и се опитваха максимално да улеснят процедурата. Ако зависеше от мен, бих осигурил малко повече хора и техника на първия ден, за да става по-безболезнено. Така Фиона се запъти към някакъв хостел, който си беше резервирала, пък останалите си повисяхме на опашката около два часа. С ей толкова багаж:

2014-07-10-1155

Така или иначе, с помощта на няколко бирички от околните магазинчета се справихме с висенето 🙂 В един момент един сърбин доближи компанията ни с малка, почти празна стъклена бутилка в ръка. „Пробвайте,“ вика на сръбско-английско-руски език, „домашна сливовица“.

Отпиваме ние, нали сме българи и малко или много разбираме от ракии. Е, не беше лъжа. Чудна амброзия с плодов дъх. Пича извади още едно такова шишенце, но пълно догоре и затворено, и обясни, че ги продава за .. не помня колко, май 5 евро. Аз съм страшно скептичен към хора, които правят подобни оферти на места, където се събират туристи. Особено на Балканите. Почти бях сигурен, че запечатаното шишенце е пълно с вода или има някаква друга шашма. Някои от компанията обаче бяха толкова очаровани от вълшебния плодов дъх, че събрахме пари и си взехме.

След малко го отворихме… и ни лъхна същият прекрасен чаромат. Да ги разцелуваш тия сърби!

Вече с такава сериозна подкрепа успяхме да дочакаме всичкото чакане, но вече бързо се стъмваше. Скоропостижно извадихме фенерчетата и намерихме хубаво място за нашите палатки с лесен достъп до тоалетни, душове и подобни. Този хубав комуникативен квартал от къмпинга нарекохме „Катуница“…

WP_20140713_050

Изобщо – активен ден, пълен с премеждия, но баш фестивалът тепърва беше пред нас. А за него – в следващата част 🙂

Facebook коментари:

коментара

Едно мнение за “4 държави, 10 дни и 7 изрода. Ден втори: Белград – Нови Сад

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.