Безгранично
Попитах небето къде си,
там нежно премигна звезда
и мигом ми каза адреса:
“Там долу – планета Земя.”
“Какво съвпадение!” – креснах.
“И аз съм на тази планета!”
Не вярвах, че толкова лесно
при мене ще дойде късметът.
И тръгнах под Млечния път
със песен и с бодро сърце
да търся прекрасния кът,
където е твойто лице.
Не щеш ли, сърцето ми спря:
застреля ме някакъв чичко.
И малко преди да умра,
накратко разказа ми всичко.
Преминал съм бил нещо там,
“граница” май го нарече.
Какво е това – аз не знам,
но явно на някого пречех.
Така граничарят ме гръмна
и всичко приключи дотук.
Без теб. Без любов. Стана тъмно.
Издадох безрадостен звук…
Около Синеморец, около 19.8.2009