Остани при мен, непроменена като ден
и не бягай при всеки проблем.
Преглътни гордостта си,
отпусни се в страстта си
и нe чакай удобен момент.
Бягаш ли, бягаш, от теб и от мене
и съжаляваш за малкото време,
чакам и аз, както ти чакаш нещо,
но нещо когато съм с тебе усещам…
И аз не мисля да спирам
и те разбирам,
но все по-малко в живота намирам.
Търся и аз като теб онова,
но ти пожела да го търсиш сама.
Жива вода от Мъртво море
ще ти донеса, за да се чувстваш добре със мен…
Не тъжи, а кажи ми,
когато мълчим,
без лъжи помогни ми
да продължим.
Знам, и аз съм един,
но и ти си една,
а двама вървим,
ръка за ръка.
Бягам ли, бягам, от теб и от мене
и съжалявам, че нося проблеми.
Искам да съм част от твоето “аз”
и половината букви на думата “нас”…
И аз не мисля за “винаги”,
нещата отминали
обаче са всичко, което сме имали.
Има ли как пак чувства изстинали
да съживя с думи, има ли…?
Жива вода от Мъртво море
ще ти донеса, за да се чувстваш добре със мен…
Всичко е временно, кратко и тленно
и неизменно несъвършено,
но постепенно откривам това,
което търся в теб, търся в теб, babe.
И ако ти не намираш във мен
мига споделен,
дъха на жен-шен притаен,
аз ще пребродя света
и ще се върна при теб с жива вода…
…за любовта…
няма граници, но няма и свобода,
щом страниците ни завършват с тъга.
Моля те, прости ми че съм човек
и че човешкото не ми е чуждо,
прости ми и че имам нужда от човек
до себе си, когато се събуждам.
Жива вода от Мъртво море
ще ти донеса, за да се чувстваш добре със мен…