Milano Rock City

В интернет попаднах на едно списъче – “21 причини да не искам да влизаме в Европейския Съюз” – което ме накара да се замисля…

Преди около 15 години борбения дух на социалистическото съревнование у българина се изразяваше в спортния хъс “да ги стигнем американците”.

След време нещата се попромениха, обичта към Страната на Неограничените Възможности като че ли позатихна, особено след като без да искат бомбардираха София. Така де, уцелиха къща в Горна Баня. Нещо, което никога не бяха правили, докато бяха “врагът-империалист”.

Почнахме да се обръщаме към европейците. Тях да ги стигаме. Хем са ни по-близо, хем са по-културни някак си (не хвърлят бомби насам-натам, това си е жив признак на култура).

Станахме и едни от тях. От радост почнахме да виждаме жълти звездички на син фон. След Нова Година обаче като поизтрезняхме, видяхме, че още не сме ги стигнали.

Почнаха разни мозъци по формулата за сложна лихва да смятат как ще ги стигнем. “Цели 220 години ще ни отнеме“, викат. “А пък ЕС ще се разпадне след само 2-3, максимум 5″ – пригласят други. И добавят, че всичко е конспирация на евреите…

Аз също хванах калкулатора да смятам. Макар че съм още прост второкурсник и по макроикономика ми писаха само 5.73. Какво ми разбира главата? И все пак, понеже имам доверие само на себе си, смея да твърдя, че само за 20-30 години стандартът ни ще надмине средния за Европа, стига да не настане някоя световна икономическа криза междувременно.

Мозъците обаче прибавят втори глас към своята песен: “ама по цени България вече се изравни с ЕС! Надминахме ги даже! Скъсахме им гащите! Абе в България е по-скъпо от Люксембург напра’о!”

Е, другари, понеже стана модерно да се говори как цените ни се били изравнили с европейските, и всички го заучиха наизуст – както казват даскалите “насън да ги бутнеш – ще ти го издекламират”; и понеже не съм много фен на работите, които стават прекалено модерни – ще предизвикам мозъците да ми посочат западноевропейска столица със следните цени:

• Кило хляб: 30 цента
• Билет за градски транспорт: 35 цента
• Бира в заведение: под 1 EUR
• Сандвич: под 1 EUR
• Вход за дискотека: 1-2 EUR
• “Гражданска отговорност” за лек автомобил: под 100 EUR на година
• Тристаен апартамент в централна зона: под 1000 EUR/кв.м.

Съмнявам се, че ще намерят такава. Та, кайш, в България скъпо било?
Ай стига неоправдан песимизъм. Даже кучето на Павлов не реагира толкова първосигнално…

Паднах от смях, но не мога да посоча първоизточника – Гугъл дава около 70 резултата като го потърся. Все пак – enjoy!

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: “Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!”

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: “На кой идиот може да му дойде това на ума?”

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил “Видяхте ли?!!”

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС “Как е?” Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: “Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!” Директорът – заклет трезвеник – прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.

Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

Е, почнахме годината, завъртя ни лудницата, и европейци станахме, по документи поне. По този повод реших да се хвана и аз на хорото с .eu домейните. Търсейки някоя по-тънка оферта за регистриране на такъв, намерих и нов хостинг (superhosting.bg), който реших да пробвам.

Та засега съм доволен – от разстояние 1000 км хората ми активираха домейн, хостинг и всичко за няколко часа (включително ходенето до банката). И връзката е бърза, с GoDaddy беше хем по-бавно, хем по-скъпо.