Big leeks

Явно за италианците малкото име на Ницше е… Федерико!

(клик он тъмбнейл ту сий а ларджър пикчър)

В една сравнително разпалена дискусия във форумите на Дир-а наскоро видях интересно твърдение: че така модерните напоследък “отворени” лицензи като GPL и CC трудно могат да намерят почва в българското законодателство.

Не съм юрист, правото съм го учил повърхностно и то в чужбина, така че не мога да погледна професионално на въпроса, но мога да прочета закона отгоре-отгоре и да обясня как аз го разбирам.

Първият интересен текст е чл. 37, ал. 2:

Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.

Това е една ясна императивна норма, която казва: ако сега примерно пусна нещо под GPL, след 10 години спокойно мога да кажа “дотук с гювеча”. Нещо, което законодателствата на някои други държави не позволяват.

При платените, “затворени” лицензи нещата стоят по същия начин. Някъде из къщи ми се мотае едно лицензирано копие на Windows 95, на което са му изтекли 10-те години и следователно спокойно мога да го хвърля щото вече е незаконно да го ползвам.

Интересно е и какво е записано малко по-надолу:

Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

На български език:
Написвам нещо, примерно “Наръчник на градинаря”. Обявявам публично, че може да се ползва напълно безплатно със всякаква цел, включително комерсиална. След година-две откривам, че Иван Иванов от Пазарджик е напечатал Наръчника в 10-хиляден тираж и на годишното градинарско изложение в Полски Тръмбеш е успял да продаде всички копия с чиста печалба от 5 лева на бройка. От тях аз, авторът, съм получил 0%, възлизащи на 0 лева и 0 стотинки — и това е напълно в реда на нещата, защото сам съм обявил “това е без пари, правете каквото си искате с него”.

И тук е уловката — законът ми дава правото да променя решението си и да искам възнаграждение, дори със задна дата. Т.е. мога да осъдя Иван Иванов от Пазарджик да ми заплати определена справедлива част от сумата, която е спечелил благодарение на моя труд.

Тези разпоредби очевидно поставят ограничения върху open-source и open-content манията, но от друга страна са полезни, защото предпазват авторите от изнудване от страна на разпространителите. Поне на теория…

Ще ми е интересно да се зароди едно по-широко обсъждане на тези норми, включително от юристи и от други хора, които са по-навътре в нещата.

Когато нашите специални служби направиха показна акция срещу незаконното споделяне на файлове в Интернет, по мрежата плъзна весел скрийншот, където се показваше как на правителствени компютри са пуснати BitTorrent клиенти.

Днес с усмивка открих, че и комшиите не са по-назад от нас

kc.gov.yu = Координациони центар Србије за Косово и Метохију. Какво ли координира този център? Теглене на филми които да прожектират на косоварите?

Тези пък са от Загребския университет. Вероятно дърпат филми с научна цел

От кварталния супермаркет винаги си купувам една и съща марка мед. Не само че е най-евтиният, но е и доста хубав. На етикета пише просто “смес от многоцветен мед с произход от страни извън ЕО”.

Днес свърши меда и отидох да си купя още един буркан. И на етикета гледам, се мъдри нов надпис: “смес от многоцветен мед с произход от страни във и извън ЕО”.

Така формулиран, надписът хич не дава много информация за произхода на меда. Но промяната в началото на 2007 ме кара да подозирам българско участие

Според статистиката се е повишила активността на грипните вируси. Тази седмица случаите на грип сред възрастните в Италия са 4.62 на 1000.

Хвана ме и мен. Лежа по цял ден в леглото и треперя.
Сесия е. Трябва да съм с акъла си и да уча за изпити. Ама не мога… нямам сили…

Цял ден звънят клиенти, да питат кога ще са им готови проектите. Е, всъщност – един клиент, но е много настоятелен. Чумата да го тръшне.
Не вдигам телефона.

Майната му, не искам да съм тук. Искам да съм много, много далече. Точно на 1507 километра (936 мили). Сетих се за една сладка песничка от преди няколко години:

I would walk 500 miles
And I would walk 500 more
Just to be that man who walked 1000
Miles to fall down at your door.

Още не съм толкова луд, че да тръгна пеша на изток. Но някой ден – кой знае…

Намерих нещо, което бях постнал преди години в един мой пра-пра-блог. Рeших да го постна пак, просто защото иначе има риск да изчезне от онлайн пространството, а това би било жалко.

Не познавам автора, но текстът е писан преди десетина години – сигурно сега въпросният пич вече е доста по-навътре във физиката и ме е страх да си помисля какви идеи му се въртят из главата

Blow-The-Sun (забавления с рентгенови лъчи)
By: SPiTE Master aka Zyl Genij

От малък се интересувам от физика, особено от физика на високите енергии. Та откак се занимавам с компютри, винаги са ми били проблем отблясъците върху монитора.

Знаете колко е гадно да се събудиш в 13:00 след една продължителна и изтощителна нощ (имам предвид след debug сесия на поредния троянски кон ) и с ужас да констатираш как тъпото слънце прониква някак си през щорите и прави петно право върху монитора! Направо ти иде да хванеш нещо по-тежко и да го замериш…

Да, ама смотаната звезда е на 1.5E+12 метра, има радиус само 7E+8 метра и хич няма да се трогне от някакъв си камък. Още повече земята има гадното свойство да привлича предметите и за да може камъка да се откъсне от гравитационното й поле и да стигне Слънцето, трябва бая голяма начална скорост. Още повече има центробежни сили поради орбиталното движение на земята и сили на триене в атмосферата… Трябва да има и друг начин…

Ами да, ще изпратим една термоядрена бомба от няколкостотин хиляди тона и направо ще го издухаме това Слънце! Да, ама не! Едно таквоз устройство ще нанесе само повърхностни повреди, без да засегне вътрешността на звездата и ще стане като във филма “Соларна криза”. Трябва ни нещо, което да мине през фотосферата, да издържи на температура от няколко милиона градуса, без да стане на плазма, и да удари направо ядрото, да нагрее околните слоеве и да предизвика верижна реакция, така че за няколко секунди Слънцето да “изгори” термоядреното си гориво дето има да свети още няколко милиарда години с него. И после ще настане дългоочаквания мрак и вече НЯМА ДА ИМА ОТБЛЯСЪЦИ!!! И какво друго би устояло на това, освен светлината, която по принцип издържа на всичко. Значи ни трябва лазер! Ама много, много високоенергиен лазер. Ясно е, че с училищния He-Ne (чете се “хелий-неонов”) лазер, дето има мощност от 2.5 mW работата няма да стане. Ще ни трябва нещо по-мощно. Но как да стане?

Я сега малко теория на тема “квантови източници на светлина”. Всеки, който е завършил легално основното си образование, знае, че веществата са изградени от атоми, а те самите се състоят от протони, неутрони и електрони. Протоните заедно с неутроните формират една извънредно малка структура, наречена ядро, а електроните обикалят около ядрото, като формират облаци (ако някой ви твърди, че електроните обикалят по окръжности около ядрото, не му вярвайте – те дори и не обикалят, а се движат по много особен начин, който няма нищо общо с движението по някаква траектория, всичко е вероятностен процес, квантова физика).

Грубо може да се приеме, че обикалят по кръгови или елиптични орбити също както планетите обикалят около Слънцето (затова и му викат ПЛАНЕТАРЕН МОДЕЛ НА АТОМА). Тогава центробежната сила се мъчи да изхвърли електрона извън атома, но електричното привличане между него и ядрото уравновесява нещата и електрона си обикаля весело около ядрото и с още няколко себеподобни образува обвивката. Електронът от своя страна е заредена частица и като се движи с ускорение (нали обикаля по окръжност и има центростремително ускорение) би трябвало да излъчва електромагнитни вълни и да губи по малко от енергията си, като рано или късно падне върху ядрото.

Е да, но атомът е една извънредно устойчива система. Как става това? Ами питайте чичо ви Бор дето е измислил теорията за атома и той ще ви каже: има такива орбити на електрона, при които той не излъчва! Иди обясни как, ама е така! Електронът не може да се намира къде да е в атома, а само на строго определени места (нали сте учили по химия в 10 клас за слоест строеж на атома и квантови числа), които се определят от едни числа, дето им викат квантови числа. Най-важно е главното квантово число. То се бележи с ‘n’ и енергията на електрона на някаква орбита е функция на n. Ако имаме две орбити с квантови числа n1 и n2, електронът има енергия, съответно, E(n1) и E(n2). Много е важно, че енергията в атомите не може да бъде произволна, а само функция на n, като n е ЦЯЛО ПОЛОЖИТЕЛНО ЧИСЛО.

Тогава и енергията има отделни стойности, казваме, че тя се квантува. За да премине електрона от орбита с квантово число n1 към орбита с n2, той трябва да получи допълнително енергия E=E(n2)-E(n1), като E може да е положително или отрицателно. Важно е, че тази енергия трябва да се получи НАВЕДНЪЖ, не на порции, т.е. на кванти. Такива енергийни кванти са фотоните, носителите на електромагнитното взаимодействие. А светлината е поток от фотони. Тогава енергията на фотона е толкова по-голяма, колкото по-голяма е разликата E(n2)-E(n1). Много е важно да се осъзнае, че по принцип E(n) е ОТРИЦАТЕЛНА величина (иначе електроните биха се разбягали и нямаше да има атоми), и колкото n е по-малко, толкова по-отрицателна е енергията.

За да имаме излъчване на фотони, трябва E<0, или n2>n1, т.е. преминаване от по-външна към по-вътрешна орбита. Но ние не можем просто да “набием” електроните в по-вътрешни орбити, тъй като имаме принцип на Паули дето забранява такива произволия. Остава само да “издърпаме” няк’ъв електрон и после да го “пуснем” да се върне. Ако издърпаме по един електрон във всички атоми на един кристал и те се върнат обратно по едно и също време, те ще излъчат едновременно фотони и ще се получи лазерен лъч. Нещата всъщност са много по-сложни, но това тук дава все пак някаква представа. Проблемът е само, че с увеличаването на n енергетичните нива се сближават, т.е. разликата E(n+1)-E(n) намалява и клони към 0. Това пък означава, че електроните от по-външните слоеве не могат да генерират високоенергетични фотони.

Обикновените лазери дават най-много ултравиолетова светлина, а повечето промишлени високоенергийни лазери дори работят в инфрачервената област. Тия лазери се напомпват с енергия (нали първо трябва да издърпаме електроните) от фотосветкавици или електрически разряди (може да разглобите малкия лазер в кабинета по физика и да видите какво точно има вътре. А ние ще взривяваме Слънцето! Необходим ни е източник на висококонцентрирана енергия.
Можем да използваме анихилацията на материя-антиматерия. Това винаги води до получаването на двойка гама кванти (фотони с МНОГО ВИСОКА енергия). Всеки от тях може да попадне в атом от някакъв метал и да проникне до долни електронни слоеве и там да се погълне от някой електрон. Последният веднага отскача няколко слоя по-нагоре, остава там за малко и се връща на мястото си, като излъчва гама квант със същата енергия. Така от атом на атом гама квантите пътуват, като активират различни атоми. Ако ръгнем две огледала или използваме свръхизлъчване, се получава така, че в един момент всички атоми излъчват едновременно в една и съща посока. Получава се гама лазер!

Само че… още не е развита технология за получаване на индустриални количества антиматерия и за съхраняването й (1 грам материя + 1 грам антиматерия -> една атомна бомба от тип Хирошима Така че се връщаме на старата идея за термоядрения синтез. И така, как се конструира рентгенов лазер с подръчни материали?

Първо какво ни е необходимо: няколко тона LiD (литиев деутерид), няколко килограма Pu (плутоний) или U-235 (уран-235) и няколко стотин/хиляди тона Zn (е това е цинк). Проверете в мазето дали има още останали материали от детството, когато сте се занимавали с пиротехника Ако нямате, поръчайте си в Русия (Mother Russia…), там гарантирано има! И сега започва веселбата. Първо се отливат цинкови пръти с диаметър два до три метра и дължина около сто метра. Необходими са десетина такива пръти. После пресоваме литиевия деутерид във формата на цилиндър (прът), като в центъра поставяме ядрен активатор (две парчета Pu или U-235, малко TNT и електроника за управление). Нареждаме цинковите пръти около деутерида (виж схемата по-долу). Лазерът е готов! Остава само да го изведем на околослънчева (не околоземна) орбита, да намалим скоростта му, при което той ще мине на ниска елиптична орбита и в момента, когато минава най-близо до Слънцето, да подадем сигнал на активатора. Какво става?

Сигналът пътува до лазера около 9 минути (все пак светлината се разпространява с крайна скорост, колкото и да е глупаво като идея…) и електрониката в активатора сработва. Взривява се TNT-то (TNT == тротил) и двете парчета Pu се събират в едно при повишена плътност, като се достига критично условие за настъпване на ядрен взрив. Тогава температурата се качва до ниво, при което възниква термоядрен синтез и LiD избухва много яко (всъщност LiD под въздействие на неутроните става на деутерий и тритий, които се сливат).

Възникналото лъчение изпарява цинковите пръти, при което те стават на плазма (голи ядра и свободни електрони). Получава се тънкостенен плазмен цилиндър, който започва да се разширява. Обаче голите ядра не могат да съществуват дълго и си хващат по няколко електрона. За всеки електрон имаме E=E(∞)-E(n)=0-E(n) или това е максималната възможна енергия. Така се създават условия за възникване на лазерно лъчение в областта на рентгеновите лъчи (едно доста “твърдо” лъчение), способно да проникне в дълбините на Слънцето и да предизвика редица интересни ефекти. Проблемът е, че излъчването става в двете посоки, т.е. полезната енергия е 50% от общата. Трябва много да се внимава да не би вторият лъч да е по посока на Земята, че става лошо

Като се науча да правя графики с POV-Ray, ще ви изпратя и нагледни материали. Между другото, внимавайте с ефектите от използването на лазера. Взривяването на Слънцето може да има твърде неприятен ефект, като например унищожаване на половината Слънчева система: изпаряване на Меркурий, Венера, Земята, Марс, смущаване на орбитите на Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Обаче НЯМА ДА ИМА ПОВЕЧЕ ОТБЛЯСЪЦИ (ако изключим големия отблясък по време на взрива )). Дали в ада/рая имат компютри?

Приложение:

       o o o        oooooooooooooooooooooooooooooo    o - Zn пръти
     o       o      oooooooooooooooooooooooooooooo    * - LiD прът
    o    *    o     ******************************
     o       o      oooooooooooooooooooooooooooooo
       o o o        oooooooooooooooooooooooooooooo                          

       отпред                 отстрани                                      

     -----+-----+-------------+-----+-----          ------------------
    | TNT |  U  | -->     <-- |  U  | TNT |     <-- | -------------- | -->
    |  *  | 235 |    БУУМ     | 235 |  *  |         - - - - - - - - -
     - |- +- - -+- - - - - - -+- - -+- |-          посоки на излъчване
       |         - - - - - - - -       |
       +- - - - -| електроника |- - - -+
                 - - - - - - - -
                 ядрен активатор                                            

 ВНИМАНИЕ: устройството стреля САМО ВЕДНЪЖ, като при това се саморазрушава
           с гигантски взрив - да не си му наблизо щото и радиация има 

Снощи стоях до някъде 3:00, инсталирайки тонове софтуер. Какъв ще да е този софтуер, ще попитате?

Хрумна ми безумната идея да контролирам компютъра си с гласови команди. В главата ми изплуваха сцени как в просъница измърморвам “лека нощ, компютър” и машината ме разбира и се изключва. Или как водя някоя мацка вкъщи и казвам тържествено “компютър, пусни малко Dire Straits” (в “Сбогом и благодаря за рибата” е описан благотворният ефект на Dire Straits върху половия живот).

Тъй като технологията, позволяваща такива благинки, се мотае наоколо от доста години, реших да потърся практическо приложение. На сайта на Microsoft е свободно достъпна тяхната система за синтез и разпознаване на говор, която позволява на всякакви съвместими с нея програми да получават информация директно от устата на човека зад компютъра.

Тайната ми надежда за поддръжка на други езици, освен английския, бързо се изпари, но пък сравнително бързо успях да науча системата да се оправя с акцента ми. И дойде време за втората стъпка…

Girder е програма, която позволява пълен контрол над компютъра чрез всякакви входни устройства – създадена е предимно с цел поддръжка на дистанционни и от доста време я ползвам заедно с дистанционното за TV тунера. Открих, че има и плъгин за интерфейс между Girder и гласовата система на Microsoft.

Самият плъгин явно не е предназначен за простосмъртни, тъй като за да дефинираш гласовите команди, с които да управляваш компютъра, трябва да пишеш XML файлове и да бърникаш един куп настройки. Накрая го преборих и дефинирах няколко команди за контрол на Winamp – Play, Stop, Pause, Next и други подобни.

С удоволствие установих, че всичко работи точно както трябва, но проблемът с едносричните думи е, че лесно се бъркат. Случи се нещо да падне на земята – компютърът чу “Стоп”. Освен това изпълняваше команди от музиката, която звучеше от тонколоните. Казах си “Ясно, трябват по-дълги фрази, за да не може да се объркат”.

Добавих на всички команди по едно “please” отзад – редно е да сме учтиви все пак. В следващите 30 минути ги тествах и такова молене падна, че направо ми втръсна.

Накрая, предвид факта, че цялата тая пущина работи само в тиха стая, ако си в радиус 1 метър от микрофона — което лишава цялата работа от смисъл — ми писна и изтрих всичко, което бях инсталирал.

Въпреки всичко, гласовото командване е нещо, което би могло да бъде много удобно и полезно, прецизността на технологиите непрекъснато се развива и цялата тази работа определено има бъдеще.

Happy speaking!