Milano Rock City

12 и половина е… време за закуска!

Нямам интернет. Сигурно е заради голееемата лоша буря оня ден. Добре, че си имам модем за резерва. Хм, най-добре да звънна да мрънкам на доставчика и да си обработя снимчиците от морето, докато го оправят. Някой ще ми донесе ли кафе с бисквитки?

Абе хубаво нещо е морето и всичко около него… ама е за хора, които имат нужда да си почиват. Приятно е да си лежиш по цял ден на плажа и да си сърбаш кафенца и коктейлчета, дам. Само дето не съм от тия хора. Сега, както нито уча, нито не работя – от какво да си почивам?!?!? Осъзнах, че в София по цял ден се занимавам предимно с правене на нищо и сега, след като съм отишъл някъде другаде, няма никаква разлика – пак правя същото. Скучно ми еее. Искам вкъщииии.

Всеки път преди да замина някъде, си гледам филмчето Eurotrip за вдъхновение. Своеобразен апотеоз на простотиите, които човек може да извърши, докато пътува. Това е един от любимите ми филми в жанра “тъпа комедия” и си прави гавра с почти всичко… трябва и днес да го изгледам по някое време.

Обичам морето. Толкова е голямо! Като живота. Освен това е топло (когато не вали). Споделям това, защото утре заминавам на море и смятам да си изкарам чудесТно. Основната идея на морския престой е да прекараш дните в правене на нищо и нощите в правене на кво ли не. Та който има път натам тия дни, да ми звънне – ще му дигна!

Официално ми връчиха титлата змей. С какво съм заслужил чест от такъв калибър? Еми много просто – спах сто години. Те така правят змейовете. Събуждат се, отвличат някоя принцеса, дъхват на някой герой дето е дошъл да я спаси, изпепеляват го и пак заспиват. Лесно им е на тях…